Р Е Ш Е Н И Е
№ 581
гр.София, 01.07. 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №874 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” и чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. В. С. от гр. С., срещу решение от 17.12.2007г. по гр.д. №1266/2007г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 14.07.2000г. по гр.д. №1523/1993г. на Софийски районен съд, са уважени исковете на П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Претендира за разноски.
Ответниците по жалбата П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. оспорват жалбата като неоснователна и молят решението да бъде потвърдено по съображения в писмени бележки. Претендират за разноски.
Ответникът по жалбата С. о. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд след като е отменил пърноинстанционното решение, е уважил исковете на П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ.
За да постанови този рeзултат въззивният съд е приел, че атакуваният договор за продажба по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /отм./ е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.3 от НПЖДЖФ /отм./ при осъществяване на смесения фактически състав на продажбата на жилището – поради утвърждаване на решението на за продажбата /основен елемент на фактическия състав в смесения състав на продажбата по този ред, т.к. с него се определят съществените елементи на сделката – цена и купувач/ от страна на заместник-министъра, вместо от министъра на архитектурата и благоустройството. Намерил е, че не са установени останалите релевирани основания за нищожност на сделката.
Исковете по чл.7 от ЗВСОНИ на П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. са предявени въз основа на фактическите твърдения, че едночленното семейство на разведения В. стефанов С. те било в списъците на крайно нуждаещите се от жилища семейства, в преписката липсвал документ за категоризация, както и че в жилището живеели две други семейства, които не били в родствена връзка с него; използване на партийно положение. Предмет на спора при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, очертан с отменителното касационно решение №444 от 11.04.2007г. по гр.д. №181/2006г. на ВКС, V г.о. са исковете по чл.7 от ЗВСОНИ и в частта, с която тези искове са предявени въз основа на фактическите твърдения за нарушение на чл.14, ал.3 от Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд/отм./. Тези фактически твърдения са, че договорът за продажба е утвърден от заместник-министъра, вместо от министъра на архитектурата и благоустройството.
Установено е, че от наследодателя на ищците П/починал през 1977г./ е отчуждена в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС част от притежаваната от него четириетажна сграда в гр. С., ул.”Ж”/сега”П”/№127, включително процесния апартамент на таванския етаж – четвърти тавански или трети жилищен. За отчужденото е съставен акт за завземане от 11.10.1949г. Завзетият имот е предаден на „Софжилфонд”, като в процесния апартамент като наематели са настанени семействата С. , Т. и С. С договор от 01.11.1967г. Димитровски РНС продава процесния апартамент на В. С. С. Решението е утвърдено от заместник-министъра на архитектурата и благоустройството Н. М. с писмо №К-17-2166/06.09.1967г. Принадлежността на правото на собственост върху апартамента е установено въз основа на съдържанието на нотариалния акт за придобиване на собствеността върху мястото, върху което е построена сградата към 1926г., която на основание чл.78 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите/отм./ е станала собственост на наследодателя на ищците-собственик на мястото. Правилни и съответни на доказателствата са изводите на въззивния съд, че третият жилищен /надпартерен/ етаж или четвърти тавански етаж, е отчужден по приложената отчуждителна преписка с решение по контролен лист допълнителен от 06.11.1949г. по реда на контрола по чл.11, ал.4 от ЗОЕГПНС, извършван от Министерски съвет по доклад на Министъра на правосъдието. Позоваването на касатора на съдържанието на контролен лист и резолюция с предходна дата е неоснователно. Неоснователни са доводите на касатора, че по делото е установено, че този етаж е надстрояван след отчуждаването. Позоваването на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза за извършени вътрешни промени и за изправяне на скосени тавани в две от стаите, не могат да обосноват извод, че имотът не съществува реално до размера, в който е отчужден. Доводите на касатора за изплатено обезщетение на бившия собственик за отчуждения етаж не са подкрепени с доказателства в инстанциите по съществото на спора. При липса на данни за получено обезщетение и с оглед на удостоверение №ДИ-94-Г-10/17.11.1997г. на СО-Район”Възраждане”, че по отчуждителната преписка няма данни да е получено обезщетение за отчуждения имот, правилно въззивният съд е приел за установено, че такова не е получено. С оглед изложеното правилно въззивният съд е приел за установена въз основа на събраните доказателства, активната легитимация на ищците по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ – относно предпоставките за реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ: ищците са законните наследници на собственика, от когото по реда на закон, попадащ в приложното поле на реституционния закон, е отчужден процесния апартамент, който е физически идентичен /същия/ с този, който съществува към влизане в сила на реституционния закон, като отчужденият собственик не е получил обезщетение за отчуждения имот.
Не са представени доказателства в подкрепа на доводите в исковата молба за използване на партийно положение от купувача, поради което правилно е прието, че това основание за нищожност на продажбения договор е недоказано. Правилно въззивният съд е приел, че не съставлява нарушение на НПЖДЖФ невключването на семейството на С. в списък на крайно нуждаещи се. Включването в такъв списък е давало предимство при конкуренция при равни други условия, а не е било установено като изискване, на което да отговарят гражданите към момента на продажбата. Правилно е прието от въззивния съд, че за процесната продажба важат изискванията на чл.6 от НПЖДЖФ, която се отнася до продажба на жилища на наемателите, настанени в тях.становено е, че в жилището заедно със семейството на В. С. са живели семействата на В. С. и Е. Т. , но същите са представили декларации, че не желаят да закупят жилището.
Съгласно чл.14, ал.3 от Наредба за продажба на жилище от държавния жилищен фонд/отм./, в първоначалната му редакция, в която редакция разпоредбата е действала към датата на сключване на процесния договор за продажба, договорът за продажба се утвърждава от министъра на архитектурата и благоустройството. Съгласно ПМС№424 от 31.10.1956г. относно разширяване правата на министрите, ръководителите на ведомства и председателите на ИК на ОНС, което е нормативен акт от по-висока степен спрямо наредбата, т.62: министрите, ръководителите на ведомства и председателите на ИК на ОНС могат да възлагат изпълнението на правата си върху други ръководни длъжности. С указ №415 от 10.11.1956г. на Президиума на Народното събрание за предоставяне на МС право да възлага на ръководителите на ведомствата и на изпълнителните комитети на народните съвети изпълнението на предоставените му по закон или указ функции, се предоставя възможност МС да възлага на ръководителите на ведомствата и на изпълнителните комитети на народните съвети, с или без право да възлага, изпълнението на предоставените му по закон или указ функции, в изпълнение на постановлението на МС. С ПМС№23 от 14.05.1966г. в Министерство на архитектурата и благоустройството се изгражда Управление ”Комунално стопанство и държавни имоти” за ръководство на мероприятията по държавните имоти при народните съвети, като съгласно т.4 министърът на архитектурата и благоустройството, след съгласуване с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети определя предприятията, мероприятията и отделните дейности, които се ръководят от съответните управления. С постановлението в т.8 е утвърден приложения Правилник за устройство и задачите на Министерство на архитектурата и благоустройството. С решение №6 от 29.11.1966г. на Министерство на архитектурата и благоустройството се утвърждава Правилник за устройството и работата на Управление ”Комунално стопанство и държавни имоти”. Съгласно т.18 от правилника утвърждаването на продажбата на граждани на жилища от държавния жилищен фонд ще става от министъра или неговия заместник. От Списъка на Колегиума на Министерството на архитектурата е видно, че Н. М. е първи заместник министър на архитектурата и благоустройството.
Релевираното основание за нищожност на продажбения договор, което е обосновало според въззивния съд основателността на иска по чл.7 от ЗВСОНИ, поради липса на изрично овластяване на заместник-министъра на архитектурата и благоустройството, да утвърди решението за продажба вместо титуляра, следва да се приеме, че то не е осъществено. Преди всичко основният елемент в смесения фактически състав – административно-правен и гражданско-правен на придобиване на жилищен имот от държавата по реда на НПЖДЖФ/отм./ е решението на председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно на районния народен съвет, с което се определя купувача и цената на апартамента и относно което не е предвидена делегация на правомощието за разлика от утвърждаването на решението. Решението като властнически акт определя параметрите на сделката, след предварителната преценка за нейната законосъобразност и целесъобразност от оторизирания административен орган. При утвърждаването се извършва преценка дали условията на продажбата са в съгласие с НПЖДЖФ. Делегирането на правомощието е допустимо, доколкото е предвидено в съответен нормативен акт и касае точно определен орган на администрацията. Поради това неправилно въззивният съд е приел, че заместникът на министъра на архитектурата и благоустройството не е бил овластен с това правомощие.
Поради това, че релевираните пороци за нищожност на процесния договор за продажба не са налице, обжалваното решение следва де се отмени като се постанови ново, с което предявения иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ следва да се отхвърли. По отношение на С. о. искът е неоснователен поради липса на материалноправна легитимация. Легитимирани страни по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ са: за ищец – всеки от правоимащите по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗВСОНИ лица, а за ответник – третото лице, приобретател на имота, респ.неговите наследници /Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК на ВС/. С. о. не е пасивно материалноправно легитимирана по този иск, тъй като изходът на процеса не би могъл да се отрази върху патримониума на общината. По специалния установителен иск ако ищецът установи, че сделката, на която се позовава третото лице, е нищожна, от това ще следва, че тя не е породила правно действие, третото лице, придобило собствеността върху имота, който, като е останал в държавата, се възстановява в полза на ищеца въз основа на реституционния закон. С оглед изхода на спора в полза на К. В. С. следва да се присъдят извършените разноски за производството в размер на 3015лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в инстанциите по делото.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 17.12.2007г. по гр.д. №1266/2007г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 14.07.2000г. по гр.д. №1523/1993г. на Софийски районен съд, са уважени исковете на П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. срещу К. В. С. и С. о. , искове с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху апартамент, находящ се в гр. С., ул.”Ж”/сега ул.”П”/№127, на четвърти етаж/тавански/, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, кухня, клозет и антре, застроен на 98,78кв.м., с избено помещение на 3,10кв.м. и с припадащите се на апартамента 10%ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. П. Л., Е. В. Т., П. В. Т., Е. Р. Т. , П. В. Т. и О. Т. В. да заплатят на К. В. С. сумата 3015лв./три хиляди и петнадесет лева/- разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: