5_53-00-66/30.01.2013 г.
КСО, чл. 6, ал. 3 и ал. 11;
НЕВДПОВ, чл.2, ал. 2;
В запитването е изложенаследнатафактическа обстановка:
Във връзка с изискванията на чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 44 и чл. 45 от Колективния трудов договор (КТД), дружество предоставя на рабитниците и служители социални придобивки в натура под формата на „поевтиняване на храна” и „ваучер за туристическа услуга”.
Социалният разход „поевтиняване на храна” представлява предоставена храна в работнически стол от външно дружество до лимита, определен за един храноден. Сумата за предоставения лимит за храна на база присъствен ден за месеца се зарежда в магнитна карта в началото на месеца и същата се предоставя за ползване от лицето. Всеки месец дружеството заплаща стойността на цялата консумирана от персонала храна. Консумираната храна до лимита на 100 % се поема от дружеството като социален разход, а преразхода се удържа от лицето, което го е извършило.
2. Съгласно правилата на чл. 294 от КТ, дружеството може самостоятелно или съвместно с други организации да предоставя ползване на почивни бази на работниците и служителите.Социалният разход „ваучер за туристическа услуга” се предоставя в размер, определен в КТД и чрез сключване на договор с дружество, което ще осигуриуслугата –ползване на почивни бази. Фактурите за ползваните услуги са издадениизплатени на дружеството, предоставило ваучерите.
Във връзка с възникналите казусие поставен следниятвъпрос:
Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11, 12 и 13 от КСО и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НЕВДПОВ дължат ли се осигурителни и здравноосигурителни вноски върху предоставените от дружеството социални разходи в натура под формата на „поевтиняване на храна” и„ваучер за туристическа услуга”?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В §1, т.14 от Допълнителната разпоредба на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е дадено определение на понятието „социални разходи”-отчетените като разходи социални придобивки / в пари или в натура/, определени по чл.293 и чл.294 от КТ или по ред иначин, определени от ръководството но предприятието.
Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, упражняващи трудова дейност по договори за управление и контрол и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
За да се признаят дадени разходи за социални е необходимо спазването на следните условия:
– да е налице основание за тяхното извършване, т.е. същите да са регламентирани в колективен трудов договор или да е взето решение за извършването им от общото събрание на работниците и служителите, както и ако същите са оформени по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
-разходите да са обхванати в регламентираните в чл.294 от КТ;
Съгласно чл. 294 от КТ, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3 и 5.
Предвид текста на чл.6, ал. 3 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
В чл.2, ал.2от НЕВДПОВ изчерпателно са изброени хипотезите, при които не се изчисляват и внасятосигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи. Това са случаите, в които същите са предоставени заиздръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, предоставените от дружеството средства за сметка на социалните разходи в натура под формата на „поевтиняване на храна” и„ваучер за туристическа услуга” попадат в хипотезата на чл.2, ал. 2 от НЕВДПОВ и върху тяхне се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски.
‘
Вх.№ 530066 от 30.01.2013 Отг. ОУИ София | 53-00-66_13_OZ_5_08