2_1717/07.07.2009г.
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 1, б. ”б”
КСО, чл. 6, ал. 2
Отправeно е писмено запитване свързано сприложението наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Кодекса за социално осигуряване /КСО/, което е описана следната фактическа обстановка:
Визпълнение на чл. 91, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за висшето образование държавния бюджет субсидирауниверситета за издаване научебници, учебни помагала и ръководства, които са обект на авторско право. Същото се отнася за софтуера и научни произведения, създавани при работа на преподавателите по проекти.
При издаване на учебници, учебни помагала и ръководства с преподавателите се сключва договор за издаване на учебна литература, по който те отстъпват правото на ползване на литературата за срок от три години срещу авторско възнаграждение. При работата на преподавателите по проекти също са сключват договори, с коитоотстъпват правото на ползване на софтуер или научни литературни произведения срещу възнаграждение. Авторитеса действащи или пенсионираниуниверситетски прeподаватели, извършващи учебно-научна работа по трудови и граждански договори и не сасамоосигуряващи се лица по см. на чл. 5, ал. 2 от КСО.
В запитването са поставени следните въпроси:
1.Следва ли придобитите от преподавателите доходи от издателска дейност да се намаляват с 40 % разходи при определяне на облагаемия им доход?
2. Следва лизасъщите възнаграждения да се начисляват вноски за задължително обществено осигуряване и здравно осигуряване.
Съгласнодействащата нормативна уредбаизразявам следното становище:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ обект на авторско право е всякопроизведение на литературата, изкуството, науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено под какъвто и да начин и в каквато и да е обективна форма, като проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.
На основание чл. 29, т.1, б. „б” от ЗДДФЛпри определяне дохода от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци, с 40 на сто сенамалява придобитите доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, вкл. идоходите от продажба наизобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори.
Във връзка с дефинирането на понятието„авторски и лицензионни възнаграждения” законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане /от § 1, т. 8 отДР на ЗДДФЛ/.
Посмисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане,„Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио или телевизионно предаване или софтуер; на всекипатент, топологии на интегрални схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски илинаучен опит. Не се смятат заавторски и лицензионнивъзнаграждения плащаниятаза придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване,разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване”.
Относно въпросът Ви свързан с данъчното третиране на получаваните от преподавателите възнаграждениясъгласно приложените Ни образци на договори, изразявам следното становище: В случай, че доходитепопадатв обхвата на т. 8 от§ 1 от ДРнаЗКПО, за тях следва да се приложи нормата на чл. 29, т.1,„б” от ЗДДФЛ., като сенамалятс разходи за дейността – 40 %. Във връзка с това следва ясно да се разграничи използването на произведението отсамата творческадейност по създаване на същото. Тя може да се упражнява по какъвто начин творецът, работодателят му /възложителя / изберат или се договорят. На различни основания едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведениетои възнаграждение за създаване на произведението като творец изпълнител, работещ по трудово правоотношениеили без трудово правоотношение.
По отношение приложениетона осигурителното законодателство, следва да имате предвид, че съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й /чл.10 от КСО/. Видно от изложеното, чл.6, ал.2 от КСО не се прилага по отношение на авторските възнаграждения, тъй като те не се считат за доход от трудова дейност| т.е. не се дължат осигурителни вноски.
‘
Вх.№ 2_1717 от 07.07.2009 Отг. ОУИ Варна | 1717_09_OZ_2_02_08