О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр.София, 08.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5297 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Т. от гр. Р., против решението от 04.07.2008г., постановено по в.гр.д. №79/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 01.06.2007г. и допълнително от 18.12.2007г., постановени по гр.д. №520/2006г. на Районен съд-гр. Радомир, с които са отхвърлени предявените от Н. И. Т. срещу ГПК”Н”, гр. Р., искове за заплащане на трудово възнаграждение, възнаграждение за извънреден труд, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и мораторни лихви.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от Г. за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата ГПК”Н” не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от Г. , срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от Г. намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от Г. на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от Г. , поддържа, че съдът неправилно е приел, че дължимите му се суми изцяло са му заплатени, като изводът е направил единствено въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да обсъди данните за положен извънреден труд в пътните листове и гласните доказателства. Счита, че тези въпроси са разрешени при противоречива практика на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от Г. , а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от Г. , тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване. Представеното решение, с което е разрешен спора между кооперацията и друг работник, не сочи на противоречива практика на съдилищата, тъй като се касае до приетата за установена фактическа обстановка по делата, които въпроси са на конкретно доказване на твърденията на страните по спора. Отделно от това по другото дело заключението на вещото лице е било, че дължимите суми не са заплатени на работника. Докато в случая заключенията на вещото лице – основно и допълнително, които са изготвени въз основа на данните в личното трудово досие на работника и пътните листове, са били, че дължимите суми са начислени от работодателя и са изплатени на работника изцяло. Данните по делото сочат, че заключенията са били приети без да са оспорени и след тяхното приемане не са представяни писмени доказателства, които да не са били проверени от вещото лице.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от Г. на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.07.2008г., постановено по в.гр.д. №79/2008г. на Пернишки окръжен съд, по касационна жалба на Н. И. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: