О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 11.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1913/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от М. Г. К. ЕГН ********** чрез адвокати И. Б. и В. Т. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав № 610/9.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1660/2008 г., с което е оставено в сила решение на Окръжен съд-Монтана от 14.05.2008 г. по гр. д. № 12/2008 г. в частта, с която М. Г. К. от гр. Лом, област Монтана е осъден да заплати на Българската държава, представлявана от министъра на ф. П. О. чрез областен управител на област Монтана на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД вр. чл. 13б от Закона за сделките с компенсаторни инструменти сумата 1 912 234 лв., представляваща пазарна стойност към 10.11.2004 г. на компенсаторни записи с номинална стойност 5 168 200 лв., както и в частта на присъдените държавни такси и разноски, както и срещу решението на същия съд от 5.10.2009 г. по същото дело, с което по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ в мотивите на горното решение са поправени очевидни технически грешки, а именно: на лист 2-ри на ред 18 вместо СГС да се чете Окръжен съд-Монтана и на лист 5-ти на ред 11 от долу нагоре вместо ответното дружество да се чете ответника.
За ответника по касация държавата чрез министъра на ф. не е изразено становище по жалбите.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С изложението по чл. 184, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Относно основанието по т. 1 счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, като в нарушение на ППлВС № 1/28.05.1979 г. е приел, че исковата молба е предявена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД без за това да има данни в исковата молба и обясненията на процесуалния представител на ищеца и в противоречие с ТР № 5/5.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г., ВКС, ОСГК и ТК не е възприел за основателно направеното от ответника /сега касатор/ възражение за давност. Относно основанието по т. 3 касаторът счита, че ВКС може да допусне касационно разглеждане с оглед проявление на равнопоставеността на гражданите и държавата пред съда при разглеждане на гражданскоправни отношения, развили се при и по повод на други административноправни отношения, инициирани от държавата със закон.
Изложените от касатора съображения не обосновават основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преди всичко не е изпълнено задължителното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване от страна на касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Конкретното оплакване за служебно определена от съда правна квалификация на предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ГПК без за това да има данни в исковата молба е фактически невярно. Още с изложените с исковата молба обстоятелства и с петитума на исковата молба е уточнено правното основание на иска по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, по силата на което се претендира връщане на процесната сума като получена от ответника на отпаднало основание. В тази връзка въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с ППлВС № 1/28.05.1979 г.
По отхвърленото от въззивния съд възражение на ответника за изтекла погасителна давност въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с ТР № 5/5.04.2006 г. по т. д. № 5/2006 г., ВКС, ОСГК и ТК, с което са дадени отговори на въпроси, които не са относими към процесния случай, а именно: висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение, в случай, че: а/ процесът е приключил с прекратяване в досъдебната фаза, респ. след връщане на делото от съда за доразследване на органите на предварителното производство и б/ ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд.
Изложените от касатора съображения по основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не отговарят на изискванията на закона относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на това основание.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Правно релевантен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за точното прилагане на закона в конкретния случай не е формулиран от касатора. Не е посочена неправилна съдебна практика в резултат на неточно прилагане на закона, която поради неправилно тълкуване от съдилищата трябва да бъде изоставена, респ. да бъде възприета друга съобразно точния смисъл и съдържание на съответна правна норма.
Съображенията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържани от касатора не обосновават наличието и на втората хипотеза на нормата въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за развитие на правото. В изложението липсва позоваване на непълнота, неяснота на правната уредба или противоречива уредба, налагаща по тълкувателен път да се изясни смисъла и съдържанието на съответни текстове от закона с принос за развитие на правото.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване и на въззивното решение, с което по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ е допусната поправка на допуснати технически грешки при изписване мотивите на основното въззивно решение.
Явна фактическа грешка по смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 247 ГПК е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Конкретният случай не е такъв.
В случая въззивният съд е поправил констатирани служебно от съда не допуснати при формиране волята на съда грешки, а технически грешки при изписване мотивите на въззивното решение, а именно: погрешно посочване на втора страница, ред 18 „СГС” вместо „Окръжен съд-Монтана” и на петия лист на решението на „ответното дружество” вместо „ответника”, като се е позовал на основанието по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ вместо на основанието на чл. 247 ГПК, при положение, че се е произнесъл при действието на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./.
В изложението относно допустимостта касаторът поддържа, че е налице непълнота на стария и новия ГПК по въпроса за касационно обжалване на въззивно решение за поправка на явна фактическа грешка, при положение, че срещу решението на въззивния съд е подадена касационна жалба и в нея като пороци са включени грешките на решението, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
С разпоредбата на чл. 247 ГПК, при действие на която се е произнесъл в случая въззивният съд съдът е оправомощен и по своя инициатива да поправи допуснати в постановеното решение очевидни фактически грешки. При действието на този процесуален ред въззивният съд в конкретния случай е поправил допуснати в мотивите на решението не очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 247 ГПК, а констатирани технически грешки, които не са се отразили на формирането на решаващата воля на съда.
Независимо от това с изложението относно допустимостта на касационното обжалване на решението по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ от страна на касатора са приповторени същите основания и са изложени същите съображения, с които е обосновано становището му относно допустимостта на касационното обжалване по отношение на основното въззивно решение. Изложените основания и съображения не са относими към производството за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК.
Предвид изложеното касационно обжалване на обжалваните решения не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивните решения на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав № 610/9.06.2009 г. и № 1246/5.10.2009 г., постановени по в. гр. д. № 1660/2008 г. по касационни жалби от М. Г. К. ЕГН **********, гр. Лом, област Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: