2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1201 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез пълномощника ю.к. И. Л.,[населено място] срещу решение от 14.06.2010 год. по гр.д. № 201/2010 год. на Софийския окръжен съд , с което след като е отменено решение от 22.10.2009 год. по гр.д. № 13/2009 год. на Е. Пелинския районен съд, е постановено ново решение, с което предявеният от „Р. /България /” Е.,[населено място] срещу С. Г. С., действащ лично и като [фирма],[населено място] и Д. С. С. , действаща лично и със съгласието на майка си Е. Б. Ш. от[населено място] иск за обявяване за недействителен по отношение на банката на договор от 3.09.2007 год. за покупко-продажба на недвижим имот в[населено място] , сключен между ответниците с нотариален акт №194, том ІІІ, рег. № 3934, е отхвърлен.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД да бъде уважен.
Претендират се разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касация С. Г. С. и Д. С. С. чрез адв. Й. Ц., оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и основания за допустимост на касационното обжалване по въпроса в чия тежест е оборването на законовата презумпция / случая на законовата презумпция по чл. 135,ал.2 ЗЗД/.
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представеното с изложението Решение № 1161/26.07.2002 год. по гр.д. № 732/2001 год. на ВКС, ІV г.о., според което при оборима законова презумпция, оборването й е в тежест на онзи , който твърди нещо различно от онова, което законът предполага. С оглед на това, по този въпрос е изпълнен допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и касационно обжалване по него следва да бъде допуснато.
По останалите въпроси / т.2 и т.3 от изложението, касаещо основанията за допустимост на касационното обжалване/ касаторът не е посочил и обосновал допълнителен критерий по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. С оглед на това тези въпроси не следва да се обсъждат.
Съобразно изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.06.2010 год. по гр.д. № 201/2010 год. на Софийския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 219 лв., след което делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в о.с. заседание.
В случай , че таксата не бъде внесена, касационната жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: