О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София 23.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 440 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Постъпила е частна жалба от Иван Г. И., в качеството му на [фирма] – в несъстоятелност от[населено място], против определение № 258 от 19.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 268/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, I. г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Иван Г. И. като [фирма] – в несъстоятелност срещу определение № 223 от 22.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1696/2009 г. на ВКС, IV г.о. в частта с която е оставена без разглеждане касационната му жалба против решението от 02.04.2009 г. по гр. д. № 1234/2008 г. на Пловдивския апелативен съд и е прекратено касационното производство по нея.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно, защото съдът е приел, че жалбата е просрочена. Жалбоподателят твърди, че е подал частната си жалба в срок, тъй като същата е изпратена по пощата на 18.03.2010 г. с препоръчано писмо, видно от пощенското клеймо.
Ответниците по частната жалба не дават отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното определение съдът е приел, че частната жалба е недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
Атакуваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1, изр. първо ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В конкретния случай препис от определението е връчен на жалбоподателя лично на 11.03.2010 г., следователно законоустановеният едноседмичен срок изтича на 18.03.2010 г., съобразно чл. 60, ал. 4 ГПК. Твърденията на жалбоподателя, че видно от пощенското клеймо, частната жалба е подадена в законния срок – 18.03.2010 г., не са подкрепени с доказателства. Частната жалба е входирана в деловодството на ВКС на 19.03.2010 г., към нея няма приложено като доказателство пощенско клеймо, удостоверяващо спазването на срока, нито такова е представено към частната жалба по настоящото частно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата. Установяването на това обстоятелство е в тежест на жалбоподателя и в случай, че в този смисъл по делото липсват доказателства, се налага извода, че правилно ВКС, I. г.о. е приел, че частната жалба е недопустима като просрочена, поради което е оставил същата без разглеждане и постановеното определение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 258 от 19.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 268 по описа на Върховния касационен съд, I. г.о. за 2010 г.
определението е окончателно.
Председател:
Членове: