5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
С., 24,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 863 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5788/17.VІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена от процесуалния му представител по пълномощие от САК против решение № 229 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 10.V.2010 г., постановено по гр. дело № 2825/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 540 на СГС, ТК, с-в V-9, от 25.VІ.2009 г. по т. д. № 1037/07 г. С последното търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати по обективно кумулативно съединените осъдителни искове на [фирма] – [населено място], област Т. с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, суми, както следва: 20 000 лв., представляваща неизплатено задължение за доставени стоки по ф/ра № 1770/31.ХІІ.2004 г. и 4 000 лв. – мораторна лихва върху тази главница, считано от датата на настъпване на падежа на задължението за плащане, а именно пет работни дни от издаването на тази ф/ра и до завеждане на исковете /20 юни 2007 г./, както и ведно със законната лихва върху същата главница от последната дата /на подаването на исковата молба/ и окончателното изплащане на задължението.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му изяло или, алтернативно, само в частта му, „с която не е било уважено направеното възражение за прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми вземания”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който бил „от значение за точното прилагане на закона”.
Ответното по касация [фирма]-гр. П., област Т. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос „от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение”. Върховния касационен съд не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния правен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 1 на чл. 280 ГПК, а също и по т. 3 от този законов текст, но само досежно значимост за точното прилагане на закона – не и за развитието на правото/. В заключение необсъждането на всички, направени от въззивника защитни възражения, както и на оплакванията и доводите му в жалбата, представлява твърдение за допуснато процесуално нарушение при постановяването на атакуваното пред ВКС въззивно решение /по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/, но не може да се отъждествява с основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 10.V.2010 г., постановено по гр. дело № 2825/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 836 по описа за 2010 г.