4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
С., 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 292 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1867/24.ІІІ.2011 г. на А. А. Б. от [населено място], област П., подадена чрез процесуалния й представител против определение № 361 на Пловдивския апелативен съд, ГК от 7.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 58/2011 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 1856 на Пазарджишкия ОС от 7.ХІІ.2010 г. по гр. дело № 901/2010 г.: за частично прекратяване на първоинстанционното пр-во по субективно и обективно съединените й искови претенции срещу [фирма] – С., [фирма]-С. и В. Н. Ш. от същия град и за изпращане на делото – „по правилата на родовата и местна подсъдност” за разглеждане от Пазарджишкия районен съд, като за разглеждане от сезирания Пазарджишки ОС е останал единствено осъдителният иск на Б. с правно основание по чл. 49 ЗЗД с предмет осъждане на ответната банка да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 52 000 лева.
Оплакванията на частната касаторка са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното определение при допуснати от Пловдивския апелативен съд „особено съществени и множество на брой” нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му, понеже иначе щяло „да се сложи начало на една неприемлива, направо страшна съдебна практика”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по решаван противоречиво от съдилищата процесуалноправен въпрос: за родово компетентния съд, на който, като първа инстанция, е подсъдно образуваното по нейна искова молба с вх. № 5212/22.ХІ.2010 г. по описа на Пазарджишкия ОС дело, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото Пловдивският апелативен съд бил приел, че за да е родово подсъден на съответния окръжен съд, цената на всеки един от предявените с исковата молба в условията на кумулативно съединяване искове трябвало да надвишава законоустановения минимум от 25 000 лв.
Ответницата по частната касационна жалба В. Н. Ш. от С., така както и останалите двама ответници-търговци /банка и застраховател/, не са ангажирали свои становища по допустимостта или основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на А. Ал. Б. от [населено място], област П. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК – и то само при наличие на предпоставките по т.т.1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, а също и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определение по чл. 121 ГПК обаче, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение във връзка с подсъдността, не е „преграждащо” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Напротив, атакуемостта на последното, изрично предвидена в чл. 121 ГПК, сочи на приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Докато разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК свързва компетентността на ВКС само по отношение на онези определения, които са били постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Или за определенията на първостепенния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. Същевременно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК урежда изключение от посоченото генерално правило досежно определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, т.е. предпоставящи разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени при служебна проверка на подсъдността по чл. 118, ал. 2 ГПК не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес и затова атакуваното в случая частично прекратяване на производството пред сезирания окръжен съд няма естеството на преграждащо – предвид обстоятелството, че правните последици от предявяването на въпросните установителни искове и извършените процесуални действия запазват силата си и в производството пред онзи районен съд, на който делото е изпратено.
С оглед всичко изложено следва да се счита изоставена съдебната практика за триинстанционно разглеждане на определението по чл. 121 ГПК във връзка с подсъдността.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. А. Б. от [населено място], област П., подадена против определение № 361 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 7.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 58/2011 г. във връзка с подсъдността.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 292 по описа за 2011 г.