3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
С., 10,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 649 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. АД-Ш. против решение № 379/30.03.2010 г.по т.д. № 195/2010 г. на П. АС, с което се потвърждава решение № 461/25.11.2009 г. по т.д. 131/2009 г. на П. ОС, с което: 1.Признава за недействително по отношение на кредиторите на М. ЕООД в н.-К. извършеното от него в полза на касатора плащане на 26.05.2000 г. в размер на 7 515 щ.д., на основание чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, 2.Осъжда Л. АД да заплати на М. ЕООД в н. сумата 7 515 щ.д., на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по касационната жалба М. ЕООД в н.-К., чрез синдика, е подал отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 и основанията по чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправният въпрос относно приложимостта на погасителната давност в отношенията между несъстоятелния длъжник и съконтрахентите му по минали сделки с оглед тяхната недействителност по чл.646 ТЗ, има отношение към точното прилагане на закона и развитие на правото. Освен това, по чл.305 ТЗ, П. се бил произнесъл в противоречие с решения на ВКС и СГС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК твърдяното противоречиво решаване не е налице. В случая, безкасовото плащане е завършено със заверяване сметката на кредитора на 30.05.2000 г., съгласно изискването на чл.305 ТЗ, съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Отделно от това, определение по чл.288 ГПК не се включва в приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на погасителната давност въззивният съд не е приел, че не се прилага, а че не е изтекла към датата на исковата молба, съобразно решението по чл.630 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност, което определя началната дата на свръхзадължеността, която поставя началото на подозрителния период. Прието е, че чл.114,ал.1 ЗЗД определя началният момент от който давността започва да тече, а при искове по чл.646 ТЗ това е датата на решението по чл.630 ТЗ. Всъщност следва да се прецизира, че този извод се отнася за съединеният със специалния установителен иск по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ, обусловен осъдителен иск по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за фактическото връщане на даденото в масата на несъстоятелността, предявен от длъжника чрез синдика. Такъв извод е логичен по арг. от чл.617,ал.1 ТЗ, че всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Освен това, следва да се има предвид, че при приемането на ППВС № 1/28.05.79 г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване, не е бил приет ТЗ-обн.ДВ 48/18.06.91 г., в сила от 1.07.91 г.
Юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение. Аргумент в тази насока е чл.621а,ал.2,т.2 ТЗ, където се визират и “обусловените от чл.646 или чл.647 искове”-вж. Р № 136/2.12.2010 г. по т.д. № 242/2010 г. на І т.о. В този см. е и Р № 100/15.06.2009 г. по т.д. № 808/2008 г. на ІІ т.о., с което е прието, че сумите платени след началната дата на неплатежоспособността, са били престирани без основание, предвид признаването на плащанията им за нищожни, съгласно чл.646,ал.2,т.1 ТЗ.
Аксиомна утвърденост има разбирането в доктрината и в съдебната практика, че ретроактивността по чл.646,ал.2 ТЗ се простира до деня, следващ началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 379/30.03.2010 г. по т.д. № 195/2010 г. на П. АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: