3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
С., 15,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 708 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5472/22.VІІІ.2011 г. на едноличния търговец С. Ил. Г. от [населено място], действаща с едноименна фирма, против онази част от въззивното определение № 559 на Ловешкия ОС, ГК, от 21.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 366/2011 г., с която е било потвърдено първоинстанционното разпореждане № 2436 /неправилно посочена като определение/ на РС-Ловеч по ч. гр. дело № 884/2011 г.: за издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист в полза на [фирма] – С. солидарно срещу настоящата частна касаторка и още две физически лица за вземане в размер на 13 410 лв. – главница, както и 3 001.07 лв. – мораторна лихва за периода от 20.Х.009г. и до 18.V.2011 г. на основание договор за банков кредит и подписан анекс към него и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 19.V.2011 г. и до окончателното й изплащане, а също и 906.44 лв. разноски.
Единственото оплакване на ЕТ-частен касатор е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което Г. претендира касирането му, инвокирайки доводи, че присъденият размер на мораторната лихва бил определен без изслушване на заключение от съдебно-счетоводна експертиза и в противоречие с процесния договор за банков кредит, а присъдените в нейна тежест деловодни разноски били определени по размер при неправилно изчислен материален интерес в заповедното производство.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ С. Ил. Г. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било размерът на присъдената в полза на [фирма] – С. мораторна лихва да се определи не от Б.-заявител в пр-вото по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, а посредством изслушване на заключение от вещо лице-счетоводител.
Никой от ответниците по касация /Б. и другите двама нейни солидарни длъжници/ не е ангажирал становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение на Ловешкия ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна /въззиваема/ страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на ЕТ С. Ил. Г. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
С атакуваното определение на Ловешкия ОС не се дава разрешение по същество на заповедно пр-во по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, понеже такова вече е било дадено с първоинстанционното разпореждане на РС-Ловеч за издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист в полза на Б.-заявител. Още по-малко с обжалваното от ЕТ С. Ил. Г. определение се прегражда развитието на такова заповедно пр-во. Меродавно в случая е, че първоинстанционното разпореждане не е било атакувано от лицата, посочени от заявителя като солидарни длъжници, в това число и от ЕТ С. Ил. Г. от [населено място].
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ЕТ С. Ил. Г. от [населено място], действаща с едноименна фирма, подадена против въззивното определение № 559 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 21.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 366/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: