2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683
С., 23,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1189 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М-фото и видео ООД-В. против решение № 1162/11.07.2011 г. по гр.д. № 325/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 3/9.09.2010 г. по гр.д. № 224/2007 г. на Благоевградски ОС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу туристическо дружество В.-Б. иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лв. неустойка по договор за наем от 15.11.2002 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката по чл.79 и чл.92 ЗЗД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Независимо от горното, твърдяното противоречие не е налице. Представените решения посочват целта на неустойката и че нормата на чл.92 ЗЗД има диспозитивен характер, тъй като страните договарят кое главно задължение се обезпечава с неустойката и поетите по този начин задължения ги обвързват. Докато с обжалваното решение е прието, че неустойката е дължима само в случай на неоснователно и предсрочно окончателно отстраняване на наемателя от обекта, както е уговорена, но разглежданият случай не е такъв. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1162/29.04.2011 г. по гр.д. № 325/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: