2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
С., 14,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 777 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. АД-С. против решение № 523/7.06.2010 г. по гр.д. № 210/2010 г. на С. АС, с което се оставя в сила решение от 12.01.2010 г. по гр.д. № 5355/2008 г. на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Ст. Н. от С. сумата 21 600 лв., обезщетение на основание чл.238 КЗ, ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса. Изразът оставя в сила, употребен в диспозитива на въззивното решение, равнозначен ли е на думата потвърждава в чл.271,ал.1 ГПК, и води ли до нищожност на въззивното решение? Въпросът-дали служителят следва реално да е започнал да изпълнява трудовите си задължения, за да се счита, че се е върнал на работа?, бил решен в противоречие с Р № 268/8.04.2010 г. по гр.д. № 521/2009 г. на ВКС-ІV г.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Потвърждаването по смисъла на чл.271,ал.1 ГПК не е изцяло равнозначно на израза оставя в сила по отменения ГПК, но това в никакъв случай не води до нищожност на обжалваното решение, защото отговаря на изискванията за валидно решение. Потвърждаването, което замени израза оставя в сила при въззивното обжалване, е по прецизно с оглед разпоредбите на чл.266 и чл.269 ГПК, т.е. с оглед новата уредба на ограничен /непълен/ въззив. Същественото е, че и сега въззивната инстанция трябва да обосновава собствените си изводи, като резултат на осъществена от нея решаваща, а не проверяваща дейност, по смисъла на т.19 ТР 1/2000 ОСГК.
По чл.280,ал.1,т.1 ГПК твърдяното противоречие не е налице. С представеното решение ВКС-ІV г.о, е дал отговор, че чл.325,т.5 КТ предпоставя титулярът да се е завърнал реално на работа и да е започнал да изпълнява трудовите си задължения, а не само да има намерение за това и формално да е направил волеизявление в този смисъл. Но отговорът на този въпрос е във връзка с едно от общите основания за прекратяване на трудовия договор. Обжалваното решение касае съвсем друга хипотеза-действие на застраховка при ползуване на платен отпуск по време на трудов договор, който не е прекратен. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложеното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение
№ 523/7.06.2010 г. по гр.д. № 210/2010 г. на С. АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: