6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
София, 20,12,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 312 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1219/13.І.2010 г. на община с. А., област Варна, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие, против въззивното решение № 475 на Варненския окръжен съд, ТК, от 27.ХІ.2009 г., постановено по т. дело № 11124/09 г., с което общината е била осъдена да заплати на ЕТ М. Ив. М. от гр. В., действащ с фирмата „К.-М. И.” сума в размер на 8 021.31 лв. /осем хиляди двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение по сключен помежду им договор № 5/8.ХІІ.2003 г. за извършване на СРР по пътната настилка на с. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /8.ХІІ.08 г./ и до окончателното й изплащане, както и 1504.33 лв. разноски в полза на ЕТ. В останалата му част, с която е бил отхвърлен иска на ЕТ срещу община с. А. за сума в размер на 2 501.16 лв., претендирана на основание друг сключен помежду им договор за изработка № 4/8.ХІІ.2003 г. с предмет извършване на СРР по пътната настилка на селата С. и К. река, като необжалвано, същото въззивно решение е влязло в сила.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на атакуваното въззивно решение на Варненския ОС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира отменяването му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на ЕТ „К.-М. И.” от гр. В. във вр. с договор № 5/8.ХІІ.2003 г., имащ за свой предмет присъждането на сума в размер на 8 021.31 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба и до окончателното й изплащане, да се отхвърли – вкл. ведно с присъждане в полза на общината в с. А., област Варна на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в Раздел І от текста на жалбата, подателят й община с. А., област Варна обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС не се е произнесъл по материалноправния въпрос „по приложението на чл. 20 ЗЗД”, нито бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, наведени досежно това дали в случая се е касаело до наложителни допълнителни работи към основния предмет на договора за обекта в с. С. или същите допълнителни работи следвало да се възложат като малка обществена поръчка по смисъла на нарочната Наредба от 2000 г. и специалната законова уредба в ЗОбП /отм./.
Ответникът по касация ЕТ М. Ив. М. от гр. В., действащ с фирмата „К.-М. И.”, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на общината.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на община с. А., област Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе този въпрос от изложението към касационната жалба, нито от съдържащите се в последната твърдения на касатора и сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това по трите точки на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В процесния случай касаторът община с. А., област Варна не формулира въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение, а релевира такива, по които липсвало негово произнасяне: било като нарушение на материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, било като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила /чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК/. Това прави обективно невъзможна проверката дали е налице някоя от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, след като замисълът й предполага някакво положително произнасяне на въззивната инстанция по правен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, а не липсата на такова, обективираща се в отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Вместо това касаторът поддържа в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че „във въззивния акт липсва произнасяне по материалноправния въпрос, който е от значение за крайните изводи на съда”, както и че необсъждането на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните е „именно това процесуално нарушение, което е основание за допустимост до касация”.
С оглед изложеното достъпът на община с. А., област Варна до касационен контрол на атакуваното от нея въззивно решение, постановено от Варненския ОС, ТК, по т. дело № 1124/09 г., ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 475 на Варненския окръжен съд, ТК, от 27.ХІ.2009 г., постановено по т. дело № 1124/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 312 по описа за 2010 г.