4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
С., 18,10,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1147/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №51 от 27.09.2010 г. по гр.д. №151/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – О. – [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста и е поддържал, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е, че материалноправния въпрос бил произнасянето на съда по иск по чл.59 ЗЗД при наличието на договор за изграждане на част от процесния обект. Според страната, правната квалификация на иска следвало да бъде по чл.55, ал.1 ЗЗД. Касаторът е поддържал още, че „ единия от процесуалноправните въпроси, засегнати от въззивния съд касае констатацията му за наличие на скрити СМР на обекта и неразграничаването в тази връзка на скритите от явните работи”. Друг въпрос бил „отхвърлянето от страна на състава на искането за събиране на нови доказателства, което неправилно било мотивирано с преклузията по чл.266 ГПК”. Също така е поставен и въпроса за „допустимостта на експертното заключение”. Страната е изложила лаконично своето разбиране в тази връзка, като е поставила също и въпроса дали „извършените СМР можели да се доказват и с други доказателствени средства, а не само посредством надлежните актове ..” Касаторът е заявил, че произнасянето по тези въпроси довело до отхвърляне на неговата претенция, като счита, че същите се нуждаят от изясняване и конкретно тълкуване от ВКС, тъй като по тях липсвала практика. Други доводи не са развити.
Доколкото изложението съдържа доводи за недопустимост на обжалваното решение, следва да бъдат разгледани, с оглед възможността да обусловят допускане до касационно обжалване съгл. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Касаторът е поддържал оплакване за това, че съдът е разгледал непредявен иск, с оглед лаконичните твърдения за неправилна правна квалификация на претенцията му, мотивирано с това, че за други части от изграждания от него обект, имало сключен договор за извършване на СМР, а довършването на обекта било необходимо с цел запазване на изграденото по договора.Оплакването е неоснователно и несъобразено с правната природа на исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, като страната не прави разграничение спрямо субсидиарния състав, регламентиращ общо отговорността за неоснователно обогатяване.В случая, съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба – от които се извежда правното основание на предявения иск, правилно съдилищата са определили квалификацията му по чл.59 ЗЗД поради твърдението на ищеца, че за претендираните от него по този ред суми, остойностяващи извършени СМР, страните не са сключвали договор, независимо, че страната е твърдяла, че обекта бил идентичен и за изграждането на част от него е налице договорна връзка. След като не са налице твърдения относими към фактическите състави на чл.55 ЗЗД, то и заявената претенция за това, че ответника се е обогатил за сметка на дружеството, правилно е подведена под текста на чл.59 ЗЗД. Касаторът е посочил в исковата си молба поддържаната и пред настоящата инстанция квалификация на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, но по правилото, че определяне на правната квалификация е дейност по приложението на закона и съответно е изцяло в дискреция на съда, а не на ищеца, съдилищата обстойно са мотивирали приложението на общия състав за неоснователно обогатяване, след като са обсъдили и предложеното от ищеца правно основание. По въпроса за разграничаване на различните фактически състави на неоснователното обогатяване, както и на приложението на субсидиарния състав е налице и задължителна практика- ПП на ВС на НРБ №1/79г., постановките на което са в съответствие с приетото от съдилищата. Следователно, не е налице разглеждане на непредявен иск, при която хипотеза допускането на касационно обжалване става служебно – арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1 /2009г.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че поставените от него въпроси са релевантни по смисъла на цитираната норма, макар, че са фактически, а не правни, то те установяват само общото основание за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване страната следва да установи, освен това предпоставките на някоя от хипотезите очертани в т.1-3 от текста. Касаторът е сочил чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като това основание, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито поставянето на редица фактически въпроси, свързани по-скоро с оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение. Посочването, че е налице липса на практика, също е изцяло необосновано, тъй като по иска по чл.59 ЗЗД има не само казуална, но и задължителна практика, освен това страната не обосновава нито непълнота, нито неяснота на нормата, която да налага нейното тълкуване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Бургаски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51 от 27.09.2010 г. по гр.д. №151/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: