4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
С., 27,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 627 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 269 от 16.V.2012 г. на едноличния търговец Г. Д. Х. от С., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Г. Х.-Д.”, която той е подал против въззивното определение на Кюстендилския ОС от 27.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 139/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу протоколно определение на Дупнишкия РС от 25.І.2012 г. по гр. дело № 936/2010 г. за прекратяване на първоинстанционното производство по обективно съединени искове на ЕТ срещу [община], област К. в хипотезата на чл. 130 ГПК.
Оплакванията на ЕТ частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Кюстендилския ОС съществени /”груби”/ нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това търговецът претендира касирането на този съдебен акт, връщане на делото в първостепенния Дупнишки РС за по-нататъшни процесуални действия по неговите искови претенции срещу [община] и съответно присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с „необходимост от триинстанционен контрол /независимо от обжалваемия интерес и нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК/”, навеждайки допълнително оплакване за порок на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [община], К. област писмено е възразила чрез своя кмет единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от ЕТ въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, „ведно с произтичащите от това правни последици”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Кюстендилския ОС, частната касационна жалба на [фирма] от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Видно от удостоверение за актуалното състояние на ЕТ настоящ частен касатор с изх. № 20100209095357/9.ІІ.2010 г. на А. по вписванията, в предмета на дейност на фирмата „Г. Х.-Д.” изрично е било включено както извършването на „консултантски услуги, така и „подготовката и обучението на кадри”. Ето защо процесният договор от 4.ХІІ.2007 г., сключен между този ЕТ и [община], представлявана от нейния кмет, за разработване на „Комплексен план за работата на Общинската администрация през мандата 2007-2011 г.”, а също и издадената въз основа на него данъчна ф/ра № 1/10.ІV.2008 г., във връзка с които частният касатор е претендирал в заповедно пр-во по реда на чл. 410 ГПК присъждане на сума в размер на 4 500 лв. /главница/, а също и 1 132.54 лв. мораторна лихва до датата на подаване на заявлението, свидетелстват за търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. А според определението на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, респ. последиците от прекратяването, характеризират делото като търговско. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК изключва от обсега на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. В настоящия случай погрешното посочване на Кюстендилския ОС във финалната част от диспозитива на атакуваното негово въззивно определение, че то подлежало на обжалване пред ВКС, е обективно негодно да създаде висящност на делото пред касационната инстанция. По аргумент за по-силното основание тази констатация важи дори и ако се приеме, че делото, заведено от ЕТ настоящ частен касатор срещу общината на [населено място] /независимо дали с предмет положителен установителен иск по чл. 422 ГПК или осъдителен/, следва да се характеризира като гражданско. В такава хипотеза налице би било обективно съединяване на искове с цена от 4 500 лв. и съответно от 1 132.54 лв., т.е. всеки един от тях с цена под първия законоустановен минимум от 5 000 лв. по чл. 282 (2) ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на едноличния търговец Г. Х. Д. от С., действащ с фирмата „Г. Х.-Д.”, подадена против въззивното определение на Кюстендилския окръжен съд от 27.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 139/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2