3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№195
София, 12.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 463 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Костур Е.-София против решение от 7.02.2011 г. по гр.д. № 490/2010 г. на Софийски АС, с което по същество се отхвърля предявеният от касатора срещу А. Б. О.-София иск за заплащане на сумата 27 381.62 лв. представляваща левова равностойност на 14 000 евро претендирана неустойка по чл.4 на договор за посредничество от 10.08.2006 г., като са присъдени разноски.
Ответното по касационната жалба О. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът е за същността на сключеният договор за посредничество от 10.08.2006 г., неговия предмет, изпълнение на престациите от страните и приложими ли са по отношение на него правилата на договор за поръчка. Налице била трайна практика на ВКС за задължението на съда да обсъди в пълнота всички събрани по делото доказателства-ТР 1/2000 ОСГК. Поддържа се, че в случая се касае за търговски посредник-чл.49 ТЗ.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Така както е поставен, включително и за изпълнение на престациите на страните, въпросът не е правен, а фактически, защото се определя от конкретното съдържание на сключения между страните договор, както и от фактите по делото и доказването им.
Касаторът не прави разграничението между основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, които са предмет на производството по чл.288 ГПК, от една страна и от друга страна, основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, които са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Представените Р 1478/95 по гр.д. № 2446/94 на V г.о. и др., които приемат, че предмет на посредническата сделка не е извършване на работа, а постигане на определен резултат, както и Р 279/2002 по гр.д. 1759/2001 на V г.о. относно понятието “с грижа на добър стопанин” по договор за поръчка, не могат да обусловят приложно поле по реда на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Арбитражната практика не се включва в съдебната практика по чл.280,ал.1 ГПК.
В обжалваното решение съдът не е подменил сключеният договор за посредничество с друг правен институт, а само е отбелязал, че носи белезите на договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД. В случая се касае за мандат. Твърдяното противоречие с представените съдебни решения не е налице, защото и с тях е прието, че посредническата сделка има за предмет постигане на определен правен резултат-във връзка със сключване на сделка. П. договор може да бъде сключен преди, по време и след изпълнение на сделката. В случая, съставените три броя протоколи, както и предварителния договор, предхождат процесния договор.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 7.02.2011 г. по гр.д. № 490/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: