4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №249/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Й. Я. от [населено място] против решение №631 от 09.12.2011 г. по гр.д. №976/2011 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация –Б. Н. П. от [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е възпроизвел текста и посочил чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.Поддържал е, че материалноправния и процесуалноправен въпрос, в случая бил- „ Дали съдът е длъжен да разгледа по същество правното основание, ликвидността и изискуемостта на вземането на ответника при направено от него възражение за прихващане, както и разпределението на доказателствената тежест за съществуването, респективно погасяване на вземането, предмет на възражението за прихващане.” Страната подробно е развила своето оплакване за неправилност на приетото от съда, в контекста на разбирането си за това, че обжалваното решение само формално изпълнявало изискванията за разглеждане на спора относно съществуването на вземането предявено с възражението за прихващане. Във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК страната е поддържала противоречива практика на съдилищата, като е посочила, че представя три решения на ВКС, постановени по ГПК / отм./и общо е поддържала, че и с обжалваното решение въззивинят съд „нарушил” константната практика на ВКС.Накратко е заявено, че страната считала за налично и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с възможността в заповедното производство да се доказва погасяване на задължението чрез възражение за прихващане. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме поставения въпрос за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не се установяват предпоставките на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, които следва да бъдат установени в съотносимост на кумулативност с общото основание.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие.В случая, обаче, макар и страната да не го е разгледала, тя е приложила решения постановени по реда на чл.290 ГПК, с които със задължителна практика е прието, че възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на защита не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. Дори то да не е такова към момента на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него като обсъди всички събрани по делото доказателства. В настоящия случай, съдът е разгледал предявеното възражение за прихващане по същество, досежно съществуването и на насрещното вземане, оспорено от противната страна и не само изрично е възприел мотивите на първостепенния съд във връзка с това, че от представените пълномощни не се установява вземане, тъй като по тях е отбелязано, че сумите вече са били заплатени/ преди издаването на записа на заповед/, но и самостоятелно е посочил, че от представените доказателства / ответникът, въпреки че е поискал и му е била дадена процесуална възможност не е сочил доказателствата, които е заявил че ще установяват неговото вземане/, не се установява вземане. Направил е и извод от описания доказателствен материал, че ответникът в производството – сега касатор е заявил, че не претендира суми по представените договори за защита и съдействие, а ги представя за установяване на отношенията между страните. Или въззивният съд е разгледал съобразно установената задължителна практика направеното възражение по същество, но е приел, че е недоказано/ правилността на този извод , доколкото страната подробно я обсъжда в изложението си/ не може да бъде предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК, тъй като доводите по отношение на нея се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт. С оглед приложената и цитирана задължителна за съдилищата практика ирелевантни са доводите по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по реда на чл.290 ГПК се отстранява именно противоречива практика на съдилищата.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито изричния довод за неправилност на изводите на съда.А и въпросът относно възможността в производство по чл.422 ГПК да се прави възражение за прихващане като защитно възражение за погасяване на дълга/ въпреки че въззивният съд го е разрешил в полза на касатора и той няма интерес да повдига такъв въпрос/ е разрешен и със задължителна практика- решение №215 от 28.08.2012г. по т.д. №895/10г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №631 от 09.12.2011 г. по гр.д. №976/2011 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Й. Я. от [населено място] да заплати на Б. Н. П. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: