О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 19,03,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. търг. д. № 784/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община], обл. М. против определение № 2826 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. 4570/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [община] срещу определение от 16.10.2013 г. на Монтански окръжен съд по гр. д. № 113/2013 г., с което първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на настоящия жалбоподател, формулирано в допълнителна искова молба на основание чл. 372 ГПК за изменение на исковете.
Ответното дружество [фирма], [населено място], общ. В. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил частната жалба на [община] без разглеждане, тъй като е приел, че определението с което е отказано да се допусне изменение на иска, не подлежи на обжалване, тъй като няма преграждащ характер и не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, срещу които могат да се подават частни жалби.
Определението е правилно.
В настоящия случай, ищецът – [община], под формата на изменение на иска – чл. 372, ал. 2 ГПК, всъщност е предявил нов иск, което е недопустимо. Определението, с което е оставено без уважение искането за последващо обективно съединяване на нов иск няма преграждащ характер. В чл. 372, ал. 2 ГПК е предвидено изменение на иска, но не и възможност за последваща инстанционна проверка на акта на първоинстанционния съд. В този смисъл принципно е и определение № 55/26.01.2012 г. по ч. т. д. № 883/2011 г., I ТО, ВКС. В случая не е налице изключението по смисъла на определение № 101/04.03.2009 г. по гр. д. № 109/2009 г., ГК, I г.о. на ВКС, когато съществува връзка на зависимост между двата иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2826 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. 4570/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: