4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1560/13 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 6035 от 28.08.2012 г. по гр.д. №8155/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и подробни доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Посочил е по първото основание, че съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК съдът указвал за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства. Посочено е още, че трайната съдебна практика се съобразявала с това, като с решение № 310/10. на ВКС, ІІ г.о. било прието, че относно неуказаните от съда факти не настъпвала преклузията на чл.133 ГПК. За първоинстанционния съд било налице задължение за даване на конкретни указания в какъвто смисъл било решение №135/10г. на ВКС, І т.о. Пропускът на първоинстанционния съд да констатира допусната непълнота в даване на указанията, следвало да се поправи от възивната инстанция- цитирано в тази връзка решение №172/10г. Направено е оплакване, че в случая съдилищата пропуснали да укажат на страната, че не сочи доказателства относно вземането си за бонус оборот, което съставлявало част от направеното от нея възражение за прихващане.Това оплакване е подкрепено с твърдение, че и двете инстанции констатирали недоказаност на размера на оборота, а от друга страна, според касатора, размерът му се доказвал с приетата експертиза.Подробно в тази насока е развито разбирането, че претенциите на дружеството са доказани чрез изслушаната експертиза. Интерпретирана е т.4 ТРОСГТК №1 /09г. като е направен извод, че в случая е налице липса на практика, относно това: „дали когато вещото лице е отговорило на въпрос, който не му е възложен, следва тези факти и обстоятелства да се считат доказани или не, когато експертизата е приета от страните и съдът не е мотивирал защо я приема”.Страната подробно е развила разбирането си за правния характер на обезщетението за промоция, направила е оплакване за неправилност на приетото от съдилищата в тази връзка, като е квалифицирала именно така оплакването си. От тези оплаквания, свързани с твърдението на касатора,че бил налице „ конклудентен„ отказ да участва в промоциите е изведен въпроса – „ Приложим ли е института на мълчаливия отказ в гражданското право тълкувайки разпоредбата на чл.9 ЗЗД”. Страната е поставила в заключение и въпроси обобщили така разгледаното в изложението, а именно – „ Когато не е доказано обстоятелство, доказателствената тежест за което е била у една от страните, но за които не е указано с доклада … да се посочат доказателства, нарушени ли са гражданскопроцесуалните правила”, „ Когато приетата от страните експертиза е отговорила на въпрос, макар и да не е зададен от страната, следва ли да се приемат за доказани тези факти..” Като трети въпрос е повторен въпроса- „ Приложим ли е института на мълчаливия отказ в гражданското право тълкувайки разпоредбата на чл.9 ЗЗД”.
С така депозираното заявление, касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Не съответстват на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и формулираните от страната три въпроса – първият от тях изцяло свързан с оплакване за неправилност на решението на съда, с оглед това, че заявявайки искането си за прихващане страната е поискала и доказателства – поставяне на въпроси на експерта/ т.е. не е било необходимо това да й се указва/,а и съобразно чл.154,ал.1 ГПК тя трябва да установи твърдяните от нея обстоятелства, пряко свързани с основателността на възражението за прихващане, с оглед дължимост на заявеното насрещно вземане.Освен това в доклада си първостепенния съд е дал достатъчни указания по разпределение на доказателствената тежест като е очертал фактите, които установява всяка една от страните. Т.е. направения довод във връзка с поставения от касатора въпрос не е свързан с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а с недоволството на страната от постановения резултат – с приетото от съда за недоказаност на претенцията, което съставлява оплакване по чл.281 ГПК и като такова е ирелевантно към настоящето производство. Вторият въпрос е изведен изцяло от оплакването на страната за неправилност на изводите на съда, без това оплакване да има относимост към решаващ мотив на обжалваното решение. Третият въпрос не е разглеждан от въззивният съд, а и не се обхваща от спорния предмет. Този извод се налага от това, че съдът относно договореното между страните за обезщетяване поради отказ за участие в шест промоции годишно е тълкувал договора по реда на чл.20 ЗЗД, като е мотивирал извод, че този отказ предполага уведомяване за провеждане на такива промоции, а санкцията за неучастие е следствие именно на този отказ.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Като актове относими към това основание са изброените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които обективират задължителна практика по конкретни правни въпроси. В случая, обаче релевантен правен въпрос не е поставен, а страната не е изложила доводи за конкретно противоречие дори по формулираните от нея ирелевантни въпроси, а е разглеждала тези актове единствено като потвърждаващи, според нея, наличието на пороци в обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Освен това, решенията на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и по различни искове и без доводите за конкретно противоречие по разрешен в тези актове правен въпрос, който да ги обединява като правен извод, не могат да бъдат установени предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт/ така квалифицирани и от страната/ също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на общи въпроси, нито оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 2109.07г.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6035 от 28.08.2012 г. по гр.д. №8155/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 2109.07лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: