3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
С., 16,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №1246/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на В. М. К. от [населено място] срещу определение №220 от 10.01.14г. по т.д.2336/13г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане подадената от В. К. молба с правно основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на решение №596/05.07.12г.по ар.д. №596/12г. на арбитър Бисерка Газдова. За да постанови обжалваният резултат,съдът е приел, че молбата е подадена при неспазване на тримесечния преклузивен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА, поради което същата е процесуално недопустима.
Частната жалба е неоснователна.
В. М. К. е подал искова молба за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 и 4 ЗМТА на решение от 05.07.12г. по арб.д.№596/12г. на арбитър Б. Газдова.След констатация за това, че съгласно договора за револвиращ кредит и общите условия към него, чието подписване не се оспорва от страните, в това число и солидарния длъжник дават съгласие за използване на адреса, посочен от клиента като адрес за получаване за известие за одобрение на заема, както и на всички други писмени документи изпращани им от заемодателя, ВКС, І т.о. е разгледал редовността на връчването на ищеца на постановеното арбитражно решение. В тази връзка по делото е била представена товарителница на куриерска служба на „ Е. Е.”, от която е видно, че арбитражното решение е било изпратено на посочения от К. адрес/ в картата му към договора/ и е било редовно получено от лицето М. М. К. на 16.08.2012г., спрямо която дата и с оглед подаване на исковата молба на 27.12.2012г.е направен извод за недопустимост на производството. При тези фактически данни се налага извод, че състава на ВКС, І т.о. законосъобразно е извършил преценка за подаване на молбата извън преклузивния срок. Съгласно чл.48, ал.2 ЗМТА, исковата молба за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението.Следователно, началния момент на срока е ясно очертан и спазването на същият следва да бъде доказан от ищеца, с оглед допустимостта на исковата молба.В тази връзка, преповторените доводи от молба- становище на страната от 02.12.2013г.представено пред ВКС, І т.о. за това, че решението не е било редовно връчено след като адреса, на който е получено не бил „ валиден адрес”, както и не била установена връзката на страната с лицето получило съобщението, по никакъв начин не осъществяват такова доказване и като правна последица не променят изводите на състава на ВКС, І т.о., тъй като не установяват твърдяния от страната факта, относно нередовност на съобщаването на решението. Както е било прието и от ВКС, І т.о. страните са уговорили изрично, че всички съобщения ще бъдат изпращани на посочен от К. адрес и този адрес / за който към настоящи момент същата страна твърди, че е невалиден/ е бил посочен от нея в картата приложена към делото, а подписа му под договора за револвиращ заем установява, че същият е запознат с общите условия към договора.Съгласно уговореното и след като жалбоподателят се е съгласил именно на този адрес да му бъде връчвана кореспонденцията с дружеството, то и възражението за непълнота, респективно за невалидност на този адрес е неоснователно. Освен това селището, посочено като адрес е със съответен пощенски код, който го индивидуализира и който прави твърденията за неидентифициране на селището, поради това, че в различни области имало населени места със същото наименование, неоснователни.Доколкото обратно доказване на така установените факти страната не е осъществила, а доказване спазването на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за допустимостта на отмяната по реда на чл.47 ЗМТА изводите на тричленния състав на ВКС, І т.о. са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №220 от 10.01.14г. по т.д.2336/13г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: