4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
С., 28,05,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 613/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 20.06.2012 г. по гр.д. №204/2012 г. на Видински окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК,свързано от него с въпроса за липсата на точен и пълен доклад по чл.146 ГПК, което водело до „неправилност на решението и отмяната му”. Поддържано е в тази връзка, че Видински районен съд не бил изготвил доклад по делото. Изброени са актове на ВКС. Като втори процесуален въпрос е формулирано – „когато е налице задължение, определено като такова по волята на страните по договор, може ли да се предяви иск само за част от задължението”. Посочено е, че решения на ВКС, в тази насока липсват, като е възпроизведено и посочено основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Поддържано е още, че в противоречие с практиката на ВКС бил решен и въпроса – „ Може ли наемател да бъде осъден да предаде владението на имот, при положение че същия е държател.” Посочено е решение № 81/09г. на ВКС, Іт.о. По този начин е мотивирано наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставен е въпрос, за който е твърдяно, че липсва практика на ВКС формулиран като – „ изначалното образуване на делото по реда на чл.310 ГПК при липса на предпоставки за това …. опоровчава ли целия процес…” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са формулираните като оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора въпроси. Без правно значение са и поставените общо въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта – първият поставен въпрос основан на фактически неверния довод за липсата на доклад – такъв е налице стр. 13 на гр.д. 2633/11 на Видински районен съд, вторият- поставен за първи път пред настоящата инстанция като довод за това, че според страната съществува разделение между „ недвижим имот” и „ движимите вещи” в него” при смесване на понятия- като неделимост на задължението и предмет на наемен договор, по който въпрос въззивният съд въобще не се е произнасял, третия въпрос – основан на фактическа неточност, тъй като няма съмнение, че е бил разгледан иск по чл.233 ЗЗД и последния въпрос – изцяло хипотетичен.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да бъде изведено от представените актове – в това число и задължителна практика предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че било налице противоречие по първия поставен въпрос с изброени актове по чл.290 на ВКС. Това противоречие, обаче не е обосновано, тъй като е изведено от фактически невярното твърдение за липса на доклад по чл.146 ГПК. След като такъв е бил направен от Видински районен съд, то и не е налице така мотивираното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ирелевантно по отношение на третия поставен въпрос е твърдяното противоречие с решение № 81/08г. на ВКС, което обективира задължителна практика по приложението на чл.20 ЗЗД. Освен това, след като е бил разгледан иск по чл.233, ал.1 ЗЗД, отразеното в диспозитива на акта на първостепенния съд осъждане за предаване на владението на недвижимия имот не обосновава извод дори за допуснато нарушение, а още по-малко съдържа валиден довод по чл.280, ал.1 ГПК. Не се обосновава и приложно поле на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпреки, че е посочен текста на са приложени, нито сочени актове свързани с това основание, чието противоречие с решаващ извод на съда води до наличието му.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито поставянето на хипотетични въпроси
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.Ответникът по касация е поискал разноски, но не е установил да е направил такива в касационното производство, нито е представил списък по чл.80 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2012 г. по гр.д. №204/2012 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: