4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
[населено място] ,29,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 667 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / , чрез синдика Д. Б. , против определение № 884 / 23.04.2012 год. ,постановено от Софийски апелативен съд , Гражданско отделение – 8 състав по ч.гр.д.№ 438 / 2012 год. , с което е потвърдено определение на Кюстендилски окръжен съд от 25.02.2010 год. , за прекратяване производството по т.д.№ 6 / 2010 год. пред същия съд и изпращането на спора за разглеждане от Пернишки районен съд, съгласно общото правило за местно компетентен, вкл. съобразно правилата на родовата подсъдност съд , на основание чл. 108 ал.1 вр. с чл.105 и чл.104 т.4 ГПК . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода , че разпоредбата на чл.621а ал.2 от ТЗ относно специалната компетентност на съда по несъстоятелността на търговеца / ищец в производството / , следва да бъде приложена и в настоящия случай . Предявените от ищеца в несъстоятелност искове – осъдителни , за реално изпълнение на задължение по търговски сделки, сключени с ответника / правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД /, същият квалифицира като искове „ за попълване масата на несъстоятелността „ , обуславящо специалната им подсъдност на съда по несъстоятелността на ищеца . Обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – постановяване на въззивното определение в противоречие със задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, по процесуалноправния въпрос : осъдителните искове на търговеца в несъстоятелност , с предмет изискуеми задължения по търговска сделка , непопадащи в исковете по чл. 646 ТЗ и чл.647 ТЗ / неправилно квалифицирани от страната като „ косвени „ искове и вероятно имайки предвид исковете , необусловени от исковете по чл.646 или чл.647 ТЗ искове / , подлежат ли на разглеждане от съда по несъстоятелността, като искове за попълване масата на несъстоятелността, на основание чл. 621а ал. 2 ТЗ и освободени ли са от първоначално заплащане на държавна такса , съгласно чл.620 ал.5 от ТЗ ? Жалбоподателят обосновава противоречие с определение № 267 / 07.05.2009 год. по ч.т.д.№ 139 / 2009 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. , опр. № 309 / 21.11.2008 год. по т.д.№ 312 / 2008 год. на ВКС, І т.о. и опр. № 479 / 29.12.2008 год. по ч.т.д. № 339 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о. .
Ответната страна – [фирма] / в ликвидация / – оспорва частната жалба , като намира , че не е доказано основание за допускане на касационното обжалване в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като посочените определения имат за предмет приложението на чл.620 ал.5 ТЗ, не чл. 621а ал. 2 ТЗ , във връзка със специалната компетентност на съда по несъстоятелността, за произнасяне по искове за попълване масата на несъстоятелността .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба на [фирма] / в несъстоятелност / е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното определение, с което образуваното пред Кюстендилски окръжен съд производство , като съд по несъстоятелността на ищеца , е прекратено с изпращане спора , на основание чл. 108 ал.1 вр. с чл.105 ГПК на Пернишки районен съд, вкл. като компетентен по правилата на родовата подсъдност по чл.104 т.4 ГПК съд, въззивният съд е изключил приложението на чл.621а ал.2 ТЗ . Приел е ,че исковете на търговеца в несъстоятелност срещу длъжник по търговска сделка , с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД не са искове за попълване масата на несъстоятелността и не попадат в обусловените от исковете по чл.646 – 647 ТЗ искове .
С оглед преждеизложеното, поставеният процесуалноправен въпрос частично / извън въпроса за приложението на чл.620 ал.5 ТЗ – освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по настоящите искове / покрива общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – относно приложението на чл.621а ал.2 ТЗ . Включен е в предмета на спора относно определяне компетентния за разглеждане на исковете съд и отговора му е обусловил решаващите мотиви на съда . Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК вр. с т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Приложеното определение № 267 / 07.05.2009 год. по ч.т.д.№ 139 / 2009 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. , не е постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК и няма задължителен по смисъла на т.2 на ТР № 1 / 2010 год. характер . Останалите две определения , макар постановени в производство по чл.274 ал.3 ГПК, не са дали отговор на идентичен процесуалноправен въпрос – по приложението на чл.621а ал.2 ТЗ . В същите е изразено становище, че уреждането на хипотезите на искове за попълване масата на несъстоятелността , в раздел І –ви на Глава 41 от ТЗ , озаглавена „ Попълване масата на несъстоятелността „ , не е изчерпателно , разширяваки обхвата им с иск по чл. 134 ЗЗД / опр. № 309 / 21.11.2008 год. по т.д.№ 312 / 2008 год. на ВКС, І т.о. / и с иск по чл.55 ал.1 ЗЗД / опр. № 479 / 29.12.2008 год. по ч.т.д. № 339 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о. /, но само в обосноваване приложението на чл.620 ал.5 ТЗ . Редакционно разпоредбите на чл.620 ал.5 и чл.621а ал.2 от ТЗ, в индивидуализация на производствата спрямо които намират приложение , се различават .Чл. 621а ал.2 ТЗ е приложим за „ посочените в част ІV „ Несъстоятелност „ на Търговския закон искове „ и изрично за уредените в т.1 и т.2 на разпоредбата хипотези . Чл.620 ал.5 ТЗ предвижда приложимост „ по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността и по отменителен иск „, в който смисъл съдебната практика е допуснала , че такава характеристика има както дело по пряк, така и по отменителен иск , т.е. без значение дали за патримониума на търговеца в несъстоятелност последиците настъпват пряко или косвено . В този смисъл въззивното определение се явява в противоречие с посочените определения единствено по отношение отричане квалификацията на настоящите осъдителни искове като такива „ по попълване масата на несъстоятелността „ . Сам по себе си ,обаче, този въпрос е ирелевантен за спора и като такъв не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ТЗ. Липсва основание предпоставките за приложение на чл.620 ал.5 ТЗ да се приравнят на тези, предпоставящи приложение на чл.621а ал.2 ТЗ , но във всички случаи такъв извод предпоставя отговор на процесуалноправен въпрос, различен от разгледания в цитираните определения на ВКС . За нуждите на настоящия спор е от значение тълкуване съдържанието на чл.621 ал.2 ТЗ относно обхвата на понятието „ посочените в тази част / ІV – та на ТЗ / искове „ / процесните безспорно не попадат в обхвата на конкретните хипотези по т.1 и т.2 на чл.621а ал.2 ТЗ , в съответствие с което е и формулировката на правния въпрос / . Жалбоподателят не е обосновал основание за допускане касационното обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , доколкото задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос , по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , не е известна на настоящия състав .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 884 / 23.04.2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение – 8 състав , постановено по ч.гр.д.№ 438 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :