О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
С., 20,12,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 4567/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А. Ф.” А., [населено място] против определение № 2371 от 28.10.2013 г. по ч. гр. д. 3870/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение от 07.08.2013 г. по т. д. № 1339/2013 г. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на жалбата, като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол и счита определението за неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не е депозирал становище в законоустановения едноседмичен срок.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „А. Ф.” А., [населено място] частна жалба срещу определение от 07.08.2013 г. по т. д. № 1339/2013 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 635, ал. 2 ТЗ, въззивният съд е приел, че същата е подадена срещу акт, който не подлежи на въззивно обжалване, тъй като такава възможност не е предвидена нито в чл. 613а, ал. 3 ТЗ, нито попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Чл. 613а ТЗ урежда редът и условията за обжалване на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност. В първата алинея на посочената разпоредба е предвидено обжалването на лимитивно изброените в нея решения и определения да се осъществява по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Всички останали актове, извън посочените в ал. 1, подлежат на обжалване съгласно чл. 613а, ал. 3 от ТЗ само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.
Определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ не разрешава материалноправни въпроси, свързани с предмета на производството по несъстоятелност на длъжника. Правните последици на определението се изчерпват с лишаване на дружеството от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и с предоставяне на правото на управление и разпореждане на назначения в производството по несъстоятелност синдик. Силата на пресъдено нещо не е присъща на определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ. Определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ, с което съда по несъстоятелността може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжника застрашава интересите на кредиторите, не е сред изрично визираните в чл. 613а, ал. 1 от ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. По тази причина то не подлежи на инстанционен контрол по силата на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
Обжалваемост на атакуваното определение не произтича и от разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ. На обжалване с частна жалба по силата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ подлежат само тези определения на съда по несъстоятелност, които отговарят на установените в чл. 274, ал. 1 ГПК общи критерии за въззивно обжалване на съдебните определения. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК предвижда обжалване на две категории съдебни определения – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона. Определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Също така в чл. 635 ТЗ или в друга законова норма, не уредена процесуална възможност това определение да бъде атакувано с частна жалба по правилата за въззивно обжалване на Глава ХХ от ГПК. Текстът на чл. 635, ал. 2 ТЗ предвижда една възможност за съда по несъстоятелността, без да предвижда последващото му обжалване, включително посредством препращане към общи или специални правила относно обжалването. Изложеното обосновава извод, че определението по чл. 635, ал. 2 ТЗ е изключено от обхвата на подлежащите на инстанционен контрол за законосъобразност съдебни актове в производството по несъстоятелност, а това предопределя и недопустимостта то да бъде обжалвано с частна жалба пред въззивен съд.
Като е констатирал необжалваемостта на атакуваното пред него определение от 07.08.2013 г. по т. д. № 1339/2013 г. на СГС и е оставил без разглеждане частната жалба на „А. Ф.” А., Софийски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2371 от 28.10.2013 г. по ч. гр. д. 3870/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: