3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 22,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3462/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Й. Г. от [населено място] против определение № 1349 от 25.06.2012 г. по ч.гр.дело №807/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът Г. е заявила като основание за допускане на касационно обжалване наличие на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Този извод е направен, с оглед приетото от съда, че страната разполагала с възможност да реализира доходи от наемно правоотношение, като основание да й бъде отказано освобождаване от заплащане на държавна такса. Направени са оплаквания за неправилност на този извод, тъй като собствените на жалбоподателката три апартамента и три паркоместа били в процес на изграждане , нямало все още разрешение за ползване на сградата и тя не можела да бъде отдавана под наем. В този смисъл била и съдебната практика – изброени са – едно решение на СГС и две решения на Върховния административен съд. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Г. не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същата не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че дори и от направеното оплакване за неправилност на изводите на съда, свързани с приетата възможност за отдаване под наем на недвижима собственост, като основание за отказ да бъде уважено искането на страната по чл.83, ал.2 ГПК, да бъде изведен правен въпрос, то той не би бил релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като посочения от страната извод не е формирал решаващите изводи на състава на апелативния съд. За да постанови обжалвания резултат съдът е обсъждал общото имотно състояние на Г., съобразно представената а от нея декларация, като е приел, че то е задоволително и не дава основание за освобождаването й от такси и разноски, с оглед възможностите й да реализира доходи от стопанска дейност, при декларирано дялово участие в дружество с ограничена отговорност, да реализира доходи от недвижима собственост, която се състои освен от посочените в жалбата три апартамента с паркоместа още и от идеална част от имот [населено място] – къща и дворно място / ? ид.ч./ В обобщение съдът е приел, че с оглед това имуществено състояние и възможностите, които то предполага не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, като индиция за това е и платения адвокатски хонорар в размер на 7910лв. Следователно, заявеното от страната не формира цялостно правния извод на съда. Освен това касаторът не обосновава предпоставките на хипотезата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК не само по изложените вече съображения, но и поради това, че сравняваните съдебни актове / обжалваният и този на СГС/ разглеждат различни хипотези, при различна фактическа обстановка и съответно предполагат различни правни изводи. Приложени решения на ВАС също са неотносими, поради това, че не обективират практика по смисъла на чл.280 ГПК – арг. т.2, 3 ТРОСГТК _1 /09г. т.е. не е обоснован и допълнителен критерий.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1349 от 25.06.2012 г. по ч.гр.дело №807/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: