4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197
С., 17,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3009 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. транс О.-Б. против решение от 25.02.2014 г. по т.д. № 2045/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 1359/16.12.2011 г. по т.д. № 426/2010 г. на СГС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу ЗК Л. инс АД-С. за сумите: 66 601.65 лв. на основание чл.193,ал.1 КЗ и 300 лв. мораторна лихва, като са присъдени разноски.
Ответното АД е представило отговор, че не са налице основания за допускане и уважаване на касационната жалба, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение е прието следното: Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Отговорност на превозвача на товари по шосе”, по силата на който, застрахователят-ответник е приел да застрахова отговорността на превозвача-ищец за загуба на товари, превозвани от него. Отговорността на застрахователя е към третите увредени лица, които са претърпели действителни вреди от загуба или повреда на товара по време на превоз на стоки-чл.215 ал.1 КЗ. Обаче, в случая не е налице хипотезата на чл.229 КЗ. Ищецът не е доказал, че е удовлетворил увредените от загубата на товара лица, поради което не може да претендира за себе си застрахователното обезщетение по процесната застраховка Отговорност на превозвача на товари по шосе. Не е представен договор за покупко-продажба, от който да се направи извод от кой момент е преминало правото на собственост върху погиналия товар, респ. от кого се носи риска от случайното погиване на товара. Затова, не може да бъде направен извод дали претендираното плащане е извършено надлежно и в полза на правоимащо лице.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:
1. Може ли съдът да основава решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените в отговора на исковата молба? Той бил решен в противоречие с Р 717/5.11.2009 по гр.д. 2589/2008 на ІV г.о. и Р 42/12.02.2013 г. по гр.д. 701/2012 на І г.о.
Този въпрос е неправилно зададен и не кореспондира на първото цитирано решение. Отговорът на въпроса е еднозначен, тъй като съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, въведени и от двете страни по делото, а не само от ответника. Другото представено Р 42/12.02.2013 г. по гр.д. 701/2012 на І г.о. е отменително и не е влязло в сила.
2. В кой момент се преклудира правото на ответника да прави възражения във връзка с позицията на ищеца? Той бил решен в противоречие с Р 163/17.01.2012 г. по т.д. 965/2010 на І т.о., с което е прието, че възможността на ответника да представя нови доказателства по търговски спорове е предоставена и в срока за доп.отговор по чл.373,ал.2 ГПК при постъпила доп.искова молба.
3. Какъв е обхвата на задълженията на съда за даване указания на ищеца, съобразно чл.7 ГПК? Той бил решен в противоречие с Р 526/3.02.2012 по гр.д. 681/2010 на ІV г.о., с което е прието, че когато претендираното право, произтича от факт, който не е посочен в петитума на исковата молба, съдът е длъжен по чл.145,ал.1 ГПК да постави на ищеца въпрос, като укаже значението му за претендираното право.
4. Може ли съдът едва с решението да посочи кои въпроси са съществени за изхода на делото и кои са спорни? Обаче, в представеното от касатора Р по гр.д. 681/2010 на ІV г.о няма отговор на този въпрос и затова не може да се обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице и по втория и третия въпроси.
От фактическа страна: В отговора на исковата молба-на лист 97, преди всичко се оспорват: твърдението за настъпил покрит риск по ОУ на застрахователния договор, включително и възникнало право да се изплати обезщетение на ищеца по иска, валиден договор за превоз и валиден договор за покупко-продажба на стоки, по които да е настъпил материален ефект.
От правна страна: При проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено, като основание за обжалване. По силата на чл.133 във вр. с чл.131,ал.2,т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Тук се включват предимно възраженията за давност, прихващане, право на задържане и др. В този смисъл виж т.1 и 4 ТР 1/2013 ОСГТК.
В случая не става дума за такова обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба, а за липсата или наличието на конкретен фактически състав, който е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. Затова, дори да е налице бланкетно оспорване на иска, /а такова не е/, това всъщност не означава липса на отговор, когато става дума за липсата на елемент от фактическия състав на иска. А конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.02.2013 г. по т.д. № 2045/2012 г. на Софийски АС.
Осъжда Д. транс О.-Б. да заплати на ЗК Л. инс АД-С. сумата 1 788 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: