О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 01,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 803 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9440/4.ІІІ.2009 г. на И. С. Б., ЕГН **********, с последен известен адрес в с. Д., община Р., област Видин, подадена чрез назначения му о. представител адв. М. Н. от САК, против въззивното решение № 351 на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 13.І.2009 г., постановено по гр. д. № 1488/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 49-и с-в, от 11.І.2008 г. по гр. д. № 18563/06 г. С последното, на основание чл. 402 /отм./ ТЗ във вр. чл. 45 ЗЗ. , настоящият касатор е бил осъден да заплати на „Б” АД – София сума в размер на 1905.88 лв., представлявано изплатено по застраховка „автокаско” обезщетение по полица № 0323036201175122/8.ІV.2003 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 4.ІХ.2006 г. и до окончателното й изплащане, както и 393.24 лв. съдебно-деловодни разноски в полза на застрахователя.
Оплакванията на касатора „С” АД-Свиленград са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на трите отменителни основания, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на застрахователя „Б” АД-София с правно основание по чл. 402 /отм./ ТЗ във вр. чл. 45 ЗЗ. да се отхвърли изцяло – като неоснователен и недоказан.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, изготвено от особения представител на касатора Б. , приложно поле на касационното обжалване се обосновава с едновременното наличие на всичките три предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с довод, че с атакуваното въззивно решение СГС „не се е произнесъл по материалноправния и/или процесуалноправния въпрос”, защото липсвало обсъждане на възраженията, че бил заведен иск на отпаднало правно основание, не била доказана причинно-следствената връзка между виновното поведение на настоящия касатор и настъпилия вредоносен резултат, както и че освен протокол за процесното ПТП, липсвало издадено наказателно постановление срещу Б.
Ответното по касация застрахователно д-во „Б” АД София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на Б. оплаквания за неправилност на постановеното от СГС въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския градски съд, касационната жалба на И. С. Б. от с. Д., Видинско ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Главното основание за допустимост на касационното обжалване – независимо от конкретните, алтернативно дадени от законодателя предпоставки, обосноваващи неговото приложно поле, представлява въпросът /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл и същият или да е решен в противоречие с практиката на ВКС, или да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, или да е по естеството си такъв, който е релевантен и за точното прилагане на закона, но също и от значение за развитие на правото въобще. Щом като законовото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК е формулирано позитивно, в случая се налага извод, че касаторът изобщо не е съумял да аргументира наличието на такова приложно поле и затова достъпът му до факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол по отношение атакуваните пред него решения на въззивните съдилища следва да бъде отказан. Недопустимо е съществените нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 235, ал. 2 е 3 ГПК/ – като едно от трите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, да бъде приравнявано на самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 351 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 13.І.2009 г., постановено по гр. д. № 1488/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 803 по описа за 2009 г.