О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 06.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 656 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3265/31.VІІ.2008 г. на И. Г. Т. от гр. К., подадена против решение № 388 на Пловдивския апелативен съд, ГК, постановено на 3.VІІ.2008 г. по гр. д. № 106/08 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 248 на Кърджалийския ОС от 29. ХІ.2007 г. по гр.д. № 298/07 г. и, на основание констатация за липса на правен интерес от воденето на установителен иск, съответно е било прекратено производството по иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 71 ТЗ: относно признаването за установено, че „Р” АД-гр. Кърджали не било съдружник в „Т” ООД-гр. Кърджали.
Оплакванията на касатора И. Г. Т. са както за недопустимост на атакуваното въззивно решение, така и за постановяването му като необосновано, незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че иск с правно основание по чл. 71 ТЗ, който въззивният съд е счел, че бил процесуално недопустим, всъщност не е бил предявяван, а действително предявеният такъв имал за свой предмет установяването, че „едно вписано обстоятелство вече не съществува”.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. Г от САК, настоящият касатор изтъква, че с атакуваното от него решение Пловдивският апелативен съд „се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, като е приел, че предявеният иск е по чл. 71 ТЗ – за установяване на членствени права”. Посредством повторно навеждане на основанията за касиране на въззивните решения по т.т. 2 и 3 на чл. 281 ГПК, касаторът обосновава, че доколкото било постановено процесуално недопустимо решение, осъществяваният от ВКС инстанционен контрол би бил „от значение за точното прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон”.
В писмения си отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, изготвен от процесуалния му представител адв. А. Й. от АК-Пловдив, ответното по касация „Т” ООД-гр. Кърджали, е ангажирало становище, че по жалбата на Т. не следвало да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Пловдивския апелативен съд, тъй като не били налице предпоставките за това по чл. 280 ГПК, а и по същество, изложените в нея оплаквания били изцяло неоснователни и затова тя следвало да бъде оставена без уважение, вкл. ведно с присъждане на направените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски.
Ответното по касация „Р” АД-гр. Кърджали не е ангажирало становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК, изложени в жалбата на И. Т.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че касационната жалба на И. Г. Т. от гр. К. е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, счита, че тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Отделно от това съображенията да се допусне касационно обжалване на атакуваното с нея въззивно решение са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал като съществен процесуалноправен въпрос този за недопустимостта на въззивното решение, твърдейки, че след като решаващият съд е приел, че предявеният иск е по чл. 71 ТЗ – за установяване на членствени права, той се е произнесъл по искова претенция, каквато в действителност не е била предявявана. Този съществен въпрос по делото има и материалноправен характер, защото правната квалификация на всеки един предявен иск не би могла да се определи по почин на сезирания съд, без тя да има опора в съответния материален закон. Като основателен ще следва да се преценява аргументът на касатора за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, доколкото въпросът за правния интерес – като абсолютна процесуална предпоставка за водене на всеки един установителен иск, е релевантен не само за точното прилагане на закона, но така също е и от значение за развитие на правото въобще: независимо, че абстрактно възможни правоотношения категорично не могат да бъдат предмет на установителен иск, не е необходимо интересът от търсената защита да е непосредствен – достатъчен е и само евентуалният правен интерес. (В този смисъл са: Р. № 154 от 1962 г. на І-во г.о. на ВС – Сб. СП, пор. № 1* както и Р. № 451 ат 1970 г. на ІІ-ро г.о. на ВС, Сб. СП, пор. № 141). Въобще в константната практика на ВКС /респ. на ВС-до 1996 г./ е последователно наложено разбирането, че изискването на процесуалния закон за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск трябва да се прилага не строго, а с необходимата за подобна преценка широта. В конкретния случай обаче, въззивната инстанция е изпаднала в противоречие сама със себе си, тъй като след обезсилване на първоначално постановеното от Кърджалийския ОС решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав, тази преценка се е оказала положителна, докато с атакуваното понастоящем решение на Пловдивския апелативен съд, постановено след повторното разглеждане на спора в първата инстанция, преценката за наличие на правен интерес от водения от Т. установителен иск е вече с противоположен знак.
С оглед изложеното в случая ще следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение № 388 от 3.VІІ.2008 г. по гр.д. № 106/08 г., като на касатора И. Г. Т. от гр. К. бъде указано да внесе в едноседмичен срок от съобщението за това държавна такса по с/ка на ВКС в размер на сумата 15 лв. /петнадесет лева/ – вкл. с изричното посочване, че в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 3.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 106/08 г.
У К А З В А на касатора И. Г. Т. от гр. К. чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Г от САС, със сл. адрес: гр. С., ул. „Б” № 6, ет. ІV, ап. # 11 В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ и в същия срок да представи в канцеларията на съда заверен препис от банковото бордеро. В противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочване в открито с.з. с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 656 по описа за 2008 г.