2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София,11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 804/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. З. К. и Д. Й. С. и двамата от [населено място] срещу решение № 22 от 31.03.2011г. по гр. д.43/11г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация- ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Касаторите в своето изложение по чл.284, ал.3 ГПК са посочили, че са налице въпроси относими към нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, които касаели правните изводи на въззивният съд относно допустимостта на прекия иск против застрахователя, като е възпроизведена част от касационната жалба, към която са препратили и касаторите. Приложени са съдебни актове без да е посочена конкретна връзка с основанията по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът относно допустимостта на претенциите, въпреки че е било установено, че ищците са разполагали с изпълнителен титул срещу деликвента, преди завеждане на исковете е релевантен, тъй като е в пряка връзка с изхода на спора, а освен това същият, с оглед постановения правен резултат от въззивният съд е разрешен в противоречие с разрешенията дадени с т.1 ТРОСТК №1/2010г.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт.На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 2024лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 31.03.2011г. по гр. д.43/11г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите В. З. К. и Д. Й. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2024лв. или по 1012лв. за всеки едни от тях.
След удостоверяване на внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: