О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
[населено място] ,07,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на пети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4000 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по молба на С. Х. Д., действащ лично и със съгласието на настойника си Й. Й. С. , за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ , инкорпорираща разпореждане за незабавно изпълнение , издадена на 16.04.2009 год. по ч.гр.д.№ 235 / 2009 год. на Новозагорски районен съд , с която е уважено подадено от [фирма] заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 т. 2 ГПК и съответно издаден изпълнителен лист за вземане в размер на 10 848,29 лв. главница , 1 413,09 лв. договорна лихва , 4 458,44 лв. наказателна лихва,ведно със законна лихва, считано от 14.04.2009 год. и разноски от 780,39 лв. , срещу длъжника Х. Д. Д. . В молбата формално се твърди наличие на основание по чл.303 ал.1 т.1 и основание по чл. 304 ГПК, но доколкото към тях се подвежда единствено факта на издадена заповед за изпълнение срещу починал преди подаването на заявлението длъжник , явяващ се наследодател на молителя , „ нововъзникнало обстоятелство „ по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК очевидно не се сочи . Молителят, обаче , счита че в качеството си на наследник на починалия длъжник , се легитимира в хипотезата на чл. 304 ГПК , което е и релевантното му , с оглед обстоятелствената част, основание на молбата .
Ответната страна – [фирма] – не е заявила становище по молбата .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че молбата за отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК е недопустима , поради следното :
Отмяна по реда на чл.303 – чл.304 ГПК е приложима спрямо влезли в сила съдебни актове , ползващи се със сила на пресъдено нещо или макар непритежаващи сила на пресъдено нещо, разрешаващи материалноправен спор , в рамките на състезателно производство , поради което се доближават по правните си последици до съдебните решения . Заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава / сама по себе си / материалноправен спор за съществуването на вземането , като защитата срещу нея е изрично уредена чрез специалните способи на възражението по чл. 414 ГПК , обжалването по чл.419 ГПК , вкл. чрез защита на правото на възражение – чл. 423 ГПК и исковата защита по чл.424 ГПК и следователно недопустима чрез извънинстанционното производство по Глава ХХІV ГПК / ППВС № 2 / 29.09.1977 год. по гр.д.№ 1 / 1977 год. – т.2 / .
Заповедта за изпълнение в настоящия случай е предявена на молителя в качеството на наследник на длъжника , не на задължително или факултативно необходим другар на същия , неконституиран в заповедното производство , спрямо който заповедта има сила, извън разпростирането й на основание наследяване . Следователно, дори заповедта за изпълнение да би се ползвала със сила на пресъдено нещо , то не е налице изискуемата от чл.304 ГПК процесуална легитимация на лицето. Липсва основание за кумулативното му осъждане с длъжника .
Действително, атакуваната заповед за изпълнение противоречи на трайната съдебна практика за недопустимост на издаването й срещу починало към момента на подаване заявлението за издаването й лице . Липсата на процесуална правопспособност преди подаване на заявлението обуславя невъзможността за възникване на процесуално правоотношение по отношение починалия длъжник, поради което не съществува и правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство или след издаване на заповедта за изпълнение . Разпоредбата на чл.415 ал. 2 ГПК дава възможност на съда , издал заповедта за изпълнение , да я обезсили при подадено в срок възражение от длъжника и непредставяне доказателства за предявен иск в посочения срок .По аргумент на по – силното основание , ако заповедният съд констатира , че е налице начална липса на процесуална правоспособност на длъжника , може служебно да обезсили заповедта за изпълнение и да прекрати производството, поради недопустимост, тъй като и при подадено възражение и иницииран исков процес по чл.422 ГПК, производството по същия би било недопустимо . В тази насока е формирана непротиворечива съдебна практика, изхождаща от уреденото правомощие на заповедния съд в чл.415 ал.2 ГПК и подчинеността на заповедното производство на основните начала на гражданския процес, в който основен принцип е служебното начало, проявление на който е и служебната проверка относно допустимостта на искането / опр. № 346 от 03.11.2008 год. по ч.т.д.№ 294 / 2008 год. , опр. № 485/ 30.12.2008 год. по ч.т.д.№ 506 / 2008 год. , опр.№ 456 от 19.12.2008 год. по ч.т.д.№ 487 / 2008 год. и опр. № 464 от 22.12.2008 год. по ч.т.д. № 510 / 2008 год. , всички на ІІ т.о. на ВКС / . Тази възможност, кореспондираща на която е задължение на заповедния съд да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист , не е преклудирана, което от друга страна изключва и правния интерес от исканата отмяна, дори да би била формално допустима ,с оглед коментираните по-горе предпоставки .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Х. Д. , за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ , инкорпорираща и разпореждане за незабавно изпълнение , издадена на 16.04.2009 год. по ч.гр.д.№ 235 / 2009 год. на Новозагорски районен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :