4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
[населено място], 24.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на първи април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1001 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. С. против решение № 1137 / 29.06.2012 год. по т.д.№ 747 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което е отменено постановеното на 10.01.2012 год. решение на Софийски градски съд , VІ , ТО – 16 състав по т.д.№ 2191 / 2011 год. и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против С.С.Б. / С. / иск с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решението на ОС на Съюза, проведено на 26-27 юни 2008 год. , с което е отказано възстановяването на членството му в С. , предходно прекратено с изключване . Касаторът твърди неправилност на въззивното решение на всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, но по същество релевира противоречие в мотивите , според които според въззивния съд ищецът не обосновава процесуална легитимация по спора, което и ако би било вярно предпоставя недопустимост , а не неправилност на първоинстанционното решение, респ. обезсилването му . Оспорва правилността на извода на въззивния съд , че отказът на ОС на С. за възстановяване членството на ищеца не подлежи на задължително мотивиране и липсата на последното не обуславя неговата незаконосъобразност . За последната касаторът се основава именно на липсата на норма, изрично отричаща мотивирането и с оглед общия принцип за право на защита при накърняване нечия правна сфера . Останалата част от изложението на касационната жалба не касае релевирани конкретни пороци на въззивното решение .
Ответната страна – С. – оспорва касационната жалба ,като не счита че касаторът обосновава основание за допускане на касационното обжалване и претендира възмездяване на разноски .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формално сочи хипотези за допускане касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК , цитирайки в раздел І на същото единствено решения – казуална съдебна практика ,постановени по един и същ правен спор от инстанциите по разглеждането му . Твърди се , че атакуваното въззивно решение им противоречи , респ. противоречи на влязлото в сила с недопускането му до касационно обжалване въззивно решение № 506 / 25.05.2009 год. по гр.д.№ 519 / 2009 год. на САС, ГК, 1 състав , без касаторът да извежда конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и обусловил решаващите мотиви на въззивния съд . Приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК предпоставя обективиране на достатъчен идентитет между обстоятелствата по предмета на спора в противопоставените решения , но за установяване противоречие именно в произнасянето с предмет , идентичен на този по поставения правен въпрос . Неформулирането на такъв изключва възможността за изследване на идентитет в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , поради което и анализ на представеното, влязло в сила въззивно решение , в обосноваване на допълнителен селективен критерий в тази хипотеза , е невъзможен .
В раздел ІІІ от изложението , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , касаторът е формулирал три въпроса , отговорът на които счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1/ Кой има право да претендира възстановяване на членство – изключеният член , органа / неясно кой, но вероятно постановилият изключването / или и двамата и решението на съответния орган подлежи ли на съдебен контрол по ЗЮЛНЦ ? ; 2 / При незаконосъобразност на решението на органа на юридическото лице с нестопанска цел , ограничени ли са правата на всички граждани да го атакуват , ако то пряко или косвено засяга техни интереси ? и 3 / Постановеното решение на колективен орган на юридическото лице с нестопанска цел , следва ли да бъде обосновано и ако не е какъв е порокът му ? .
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на И. С. , предходно изключен през 2001 год. член на С. , предявил молба за възстановяване , при твърдение за взето от ОС на С. от 26-27 юни 2008 год. решение за оставянето й без уважение – немотивирано , въззивният съд не е отрекъл правото му да претендира възстановяване , изрично уредено в Устава на организацията / но като предявимо пред управителния й орган, а неговото решение – като подлежащо на контрол пред ОС на С. / и в този смисъл първия от поставените въпроси , в първата си част, е напълно ирелевантен . Приел е , че ищецът не е материалноправно легитимиран да атакува взетото решение на ОС за невъзстановяването му , тъй като защитата по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ е предоставена за членове на юридическото лице с нестопанска цел , орган на същото или прокурора / чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ /. Следователно във втората си част, първият от поставените въпроси е релевантен, доколкото съдът е отрекъл правото на ищеца за атакува решението на ОС , като „ съответния „ по смисъла на въпроса орган, отказал възстановяването . По същество този му извод касае липса на процесуалноправна легитимация, обуславяща обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството . Тъй като правилото за неутежняване положението на жалбоподателя / чл.271 ал.1 пр.2 ГПК / не важи по отношение недопустимите решения, когато в съответната си част са предмет на обжалване / ТР № 1 / 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т. 14 , за приложението на чл.208 ал.2 ГПК отм., идентичен на чл.271 ал.1 пр.2 ГПК /, по съображения свързани с активната процесуалноправна легитимация на ищеца – касатор , въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, поради вероятната му недопустимост , за която съдът следи служебно и без да е обосновано основание по чл.280 ал.1 ГПК .
Доколкото съдът е изложил съображения , че ОС на С. не е имало задължение да мотивира решението си и липсата на обосновка за оставяне молбата на ищеца за възстановяване на членство без уважение не води до незаконосъобразност на решението му , то настоящият състав намира, че това съставлява съпътстващ решаващ извод за неоснователност на иска , предопределил изхода на делото , предвид което и поставеният трети въпрос се явява релевантен . Аналогично и на частично релевантния първи въпрос и по този касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Хипотезата предпоставя наличието на неясна , непълна или противоречива по съдържание правна норма , по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване , като неправилна , или подлежаща на осъвременяване , макар еднопосочна съдебна практика , поради развитие на обществените отношения или промяна в законодателството . Тези предпоставки страната не е обосновала в съответствие с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Цитираното решение № 506 / 25.05.2009 год. по гр.д.№ 519 / 2009 год. на САС, ГК, 1 състав е недостатъчно да обоснове същите , а и постановилият го съд е взел становище в хипотеза, неприложима към настоящия случай : атакуване решение на ОС на С. за изключване на член сдружението , предвид непосочени обстоятелства в определяне основанията за изключването , препятстващо допустима преценка за законосъобразността му , докато в настоящия случай се касае за немотивиране волята на колективния орган на С. за възстановяване членството на касатора – ищец , за което не са визирани изрични законови и уставни основания и същото е възможност , не и задължение на С. , в какъвто смисъл са и мотивите на въззивното решение .
Поставеният в раздел ІІІ , п.2 въпрос е ирелевантен за спора – предмет на въззивното решение не е бил абстрактния отговор за възможния кръг лица , носители на право да оспорват решения на колективния орган на юридическото лице с нестопанска цел . Във въпроса е заложена и невярна предпоставка – установена незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС на сдружението, каквито мотиви въззивният съд не е изложил .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1137 / 29.06.2012 год. по т.д.№ 747 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК , 5 състав .
УКАЗВА на А. С. С. в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 40 лева .
След представянето му или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на ВКС за насрочване или на състава – за прекратяването му .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :