7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
С., 11,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 65/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ф. А. К., К. Д. Б., А. А. Б., А. М. Г. и М. М. Т. / като наследници на А. М. Т./, С. С. К., М. Х. Х. и С. А. Х. / наследници на М. М. Х./ против решение от 17.02.2011 г. по гр.д. № 996/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частите му, с които след частична отмяна на решение от 15.01.2008г. на СГС, в частите, с които СГС е присъдил обезщетения на основание чл.82, ал.2 ЗЗ за Ф. А. К. – за разликата над 15000лв. до 30000лв.,в полза на К. Д. Б.- за разликата над 3000лв. до 25000лв. за А. А. Б. – за разликата над 4000лв. до 25000лв., за А. М. Т. / починал в хода на процеса и заместен от своите наследници по закона/ – за разликата над 4000лв. до 25000лв. за С. С. К. – обезщетение за разликата между 500лв. и 2500лв. и за М. Х. Х. и С. А. Х. за разликата между 500лв. до 2500лв. по същество са отхвърлени исковете в същите части, както и в частта, с която е обезсилено решението по иска по чл.86 ЗЗД.- за присъждане на всеки един от ищците обезщетение за забавено плащане, равняващо се на законната лихва от 25.09.2005г. до 25.07.2006г., както и в частта за разноските. Касаторите са обжалвали с частна касационна жалба и определение от 12.04.2011г., с което по реда на чл.248 ГПК, по искане на противната страна е изменено решението, като са присъдени допълнително 390,75лв. разноски.
Ответникът по касационната жалба- С. „Н. ” – [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване както решението така и обжалваното определение. По същество са изложени аргументи за неоснователност на направените от касаторите оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Основателно е направеното от ответника по касация възражение за недопустимост на касационната жалба на касаторите С. С. К., М. Х. Х. и С. А. Х./ последните двама като наследници на ищеца – М. Х./. С. К. и М. Х. – всеки един от тях е предявил иск с цена 2500лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./ касационното производство следва да бъде прекратено. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на иска под определения от цитираната разпоредба минимум, които са образувани по постъпили след влизането й в сила / т.е. след 21.12.2010г./, касационни жалби.С оглед изложеното, касационната жалба на тези касатори следва да бъде оставена без разглеждане.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след проведено производство по чл. 285 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си са поддържали наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст са възпроизвели.Посочили са, че с постановеното решение съдът „ неправилно е приложил материалния закон и се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД”.Този довод е мотивиран с оплакване, че за да определи обезщетенията, съдът не бил обсъдил конкретните факти по делото, както и „ игнорирал критерии, установени със задължителна практика”. Страната е заявила още, че било налице противоречие с т. 11 на ППВС №4/69г-., с оглед лаконичното твърдение, че различието в присъдените обезщетения не се обуславяло само от различните факти по делата, но и от различното тълкуване на чл.52 ЗЗД спрямо постановките на постановлението.Страната е направила оплакване и затова, че съдът „ изобщо не коментирал факта, че ищците търпят болки и страдания”, от което е направен извод „ че липсва адекватно съпоставяне на моралните вреди от търпяните болки и страдания с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение.” Изброени са съдебни актове – решения на ВКС, с които е поддържано противоречие, мотивирано и с това, че практиката присъждала по-високи обезщетения при наличие на вреди от типа на процесните.Развито е подробно разбирането на страната за „ неправилно приложение на принципа за справедливост”. Поддържано е и оплакване за неправилност на приетото от състава за това, че „ е без значение факта, че обезщетенията в резултат на процесното ПТП се плащат от гръцки застраховател”, като са развити доводи и за противоречие с нормативната уредба. В тази връзка е поддържано и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Пак с оглед същото основание е поставен и въпроса – „ Може ли САС да намалява значително и/ или изобщо размерите на определените от първоинстанционния съд обезщетения без да са налице нови доказателства, нови факти и нови обстоятелства.” Направен е довод във връзка с въпроса за началния момент на лихвата за това, че е налице противоречие с изброени решения на ВКС, с които се приемало, че лихвите от датата на увреждането съставлявали законна последица от уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД.Освен това са заявени оплаквания за неправилност на решението в частта му за разноските. Поддържано е и основание в тази част по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Направено е оплакване, че на страната не й било ясно солидарно ли са осъдени ищците да заплатят разноски или всеки отговарял за определен размер, както и оплакване за това, че съдът не присъдил на пълномощника на ищците – адв. К. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност, въпросът, относно приложението по чл.52 ЗЗД няма такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, критериите за приложението на тази норма са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Следователно, сочената казуална практика е ирелевантна. Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие , както и квалификацията им от касаторите като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Не обосновава такъв извод и поставения въпрос- „Може ли САС да намалява значително и/ или изобщо размерите на определените от първоинстанционния съд обезщетения без да са налице нови доказателства, нови факти и нови обстоятелства.”, който също няма характер на такъв по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е хипотетичен и свързан не с решаващите изводи на съда, а с неправилното възприемане на страната на правната същност на въззивното производство, както и на дейността на въззивния съд, която е решаваща, а не контролно- отменителна.
Въпросът за началния момент на лихвата върху претендираните обезщетения може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите, развити от страната, обаче не обосновават наличие на някое от лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Касаторите са поддържали основание по чл-.280, ал.1, т.1 ГПК, което са свързали с оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд относно началния момент на лихвата, като са поддържали, че константната практика била- лихвите да се присъждат от датата на увреждането. Този извод изцяло се споделя от настоящия състав, но в случая той е ирелевантен, тъй въззивният съд е постановил обжалвания резултат, с оглед факта, че ищците не са заявили претенция за присъждане на лихва, нито с исковата молба, нито до приключване на устните състезания, а едва с писмената си защита представена след приключване на пренията. С оглед това, решаващият състав е мотивирал като начален момент на дължимост на лихвата- предявяването на исковете. Спрямо тези решаващи изводи страната нито е поставила правен въпрос, нито ги е съобразила с оглед поддържаното основание по т.1, на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Нещо повече цитираната от нея практика не съдържа правен извод, с който е обосновано, че претенцията по чл.86 ЗЗД, следва да бъде разглеждана и без да е заявена от ищеца.Така например цитираното решение № 1048/11г. на ВКС, ІV г.о., чийто текст е възпроизведен буквално от страната, съдът е разглеждал началния момент за дължимост на лихва при непозволено увреждане с оглед изрично направено искане от страната за присъждането й. Цитираното определение №516/09г. на ВКС, ТК е постановено по реда на чл.288 ГПК и не съставлява практика по смисъла чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК- т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. но и с него не е прието, че страната поради акцесорния характер на вземането няма задължение да поиска присъждане на лихва, а тъкмо обратното, посочено е, че това искане може да бъде отправено и по време на процеса.
Доводите на касаторите, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, като в тях се включва и общо изразеното недоволство на страната от определения размер на обезщетението за претърпените вреди, поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК.
Касаторите са подали и частна касационна жалба против определение от 12.04.2011г., с което въззивният съд се е произнесъл по искане за изменение на решението, в частта за разноските направено от С. „ Н. ”, като е присъдил допълнително сумата 390.75лв. Освен това касаторите са атакували и въззивното решение, в частта, с която е извършена преценка за дължимост на поисканите от противната страна разноски в размер на 4263лв. Съгласно разпоредбата н чл.248, ал.3 ГПК и по аргумент от нормата на чл.80 ГПК, определението постановено от съда по искане за изменение на решението, в частта за разноските подлежи на обжалване. При недопускане на касационно обжалване, заявеното искане от касатортие следва да се разгледа от въззивния съд като молба по чл.248 ГПК. С оглед еднаквия предмет и частната касационна жалба против определението по чл.248 ГПК , с което е уважено искането на другата страна следва да се разгледа след произнасяне на въззивния съд по направеното искане по чл.248 ГПК.Поради това в тази част делото следва да бъде върнато на САС за произнасяне по молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските направена от касаторите, след което ще бъде разгледана и тяхната частна касационна жалба против определението по постановено по същия ред от въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.02.2011 г. по гр.д. № 996/2008 г. на Софийски апелативен съд,в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба С. С. К., М. Х. Х. и С. А. Х./ последните двама като наследници на ищеца – М. Х./ против решение от 17.02.2011г. по гр.д. 996/08 на Софийски апелативен съд в обжалваните от тях части.
Определението в частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалаби на С. С. К., М. Х. Х. и С. А. Х. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в седмичен срок от съобщенията.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на Ф. А. К., К. Д. Б., А. А. Б., А. М. Г., М. М. Т., С. С. К., М. Х. Х. и С. А. Х. за изменение на въззивното решение в частта на разноските, след което делото да бъде върнато за произнасяне по частната им касационна жалба № 5041 /21.06.2011г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: