О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 14.02. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1053/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н. и Н. Д. Н., [населено място], приподписана от пълномощника им адвокат В. Р., срещу решение от 30.12.2010 г. по гр. дело №6483/2010 г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите твърдят, че е налице основанието за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като са решени правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се,че е длъжен да проучи в детайли доказателствата по делото за установяване на твърдяното владение като го отграничи от държането и да даде правилна правна квалификация на упражняваната фактическа власт върху вещта. Следва да се преценят доказателствата относно субективния елемент на владението. В тази насока е ППВС№6/1974г. В случая решаващият съд не е преценил дали от доказателствата се установява предоставено ползване или пък осъществено владение върху имота.
Ответникът по касационната жалба Л. С. А. оспорва касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.04.2009г. по гр. дело №6483/2010 г. на Софийския районен съд. С първонстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу Л. А. С. и М. Л. С. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на мазе с площ 8,5 кв.м., находящо се в жилищна сграда в [населено място], на [улица] при съседи : вътрешен двор, [улица], С. Н.. Въззивният съд е приел, че ищците не са установили да са станали собственици на претендиранаото мазе на основание приращение по чл.92 ЗС, давност и наследствено правоприемство от С. Н., поч.2006г. Те не са доказали че наследадтелката им е упражнявала фактическа власт върху процесния имот за твърдения период, считано от 1952г., както и че е била негов собственик по приращение. Не е установено, че парцелът, върху който е построена жилищната сграда, съгласно строителната линия по заявление на С. Н., е идентичен с някой от отредените в общ дял на Н. и още три физически лица по договор за делба от 1928г. Освен това по делото е установено, че ответниците С. са закупили с нотариален акт №172/2004г. от Л. А. трети жилищен етаж от сградата заедно с процесното мазе. То е прилежащо към жилищния имот и е владяно от праводателката им и нейната наследодателка В. К. /сестра на С. Н./ необезспокоявано и непрекъснато, считано от 1972г. Безспорно последната е била собственик на жилищния етаж, съгласно документите за надстрояване на къщата на С. Н.. Л. А. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, в т.ч. и принадлежащото мазе през 2004г. От анализа на гласните и писмени доказателства съдът е стигнал до извод, че ищците не са собственици на имота на твърдяното придобивно основание.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Приложимостта на това основание предпоставя, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. По отношение задължението на въззивния съд да изясни фактическата обстановки и направи съответните правни изводи е налице трайно установена съдебна практика и тя е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се. В случая са обсъдени всички относими доказателства, вкл. свидетелските показания, въз основа на което е направен извод за недоказаност на факта на владение от ищците върху процесния имот. Свидетелските показания в тази насока са преценявани като е взет предвид начинът на узнаване на фактите от конкретните свидетели и способността и желанието им да ги възприемат вярно. Не е налице противоречие със соченото ППВС №6/1974г.,относно разграничаването на владението от държането, тъй като въззивният съд е приел, че имотът е владян от праводателя на ответниците, а след продажбата и от последните и че не е налице държане, което да е променено във владение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства на ответника по касация по касация Л. А. следва да се присъдят направените разноски в размер на 800 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 30.12.2010 г. по гр. дело №6483/2010 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. и Н. Д. Н., [населено място], да заплатят на Л. С. А. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 800 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: