О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 16.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5624/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5676/12.06.2013г.,подадена от К. Г. Ч. и Д. Г. Ч.,чрез пълномощника им адвокат Т. В.,против решение №178/13.05.2013г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№95/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №704/05.11.2012г. по гр.д.№1135/2012г. по описа на Районен съд [населено място] и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на ответниците Н. Б. У.,Ж. Д. У.,Р. Д. С. ,Д. Д. П.,К. Г. Ч. и Д. Г. Ч.,че Г. К. К. е собственик на основание покупко-продажба,оформена с нот.акт №60,т.І,нот.д.№144/1997г. на описания в същия недвижим имот,като потвърждава решението на първоинстанционния съд в частта,в която е оставено без уважение искането на Г. К. К. за отмяна на основание член 537,ал.2 ГПК на нот.акт №46,т.ІІІ,рег.№5161,д.370/2006г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№5728/13.06.2013г.,подадена от Ж. Д. У. и Р. Д. С.,чрез пълномощника им адвокат М. Т.,срещу горепосоченото въззивно решение,с която се иска неговата отмяна като неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба Г. К. К.,чрез пълномощника си адвокат М. Р.,в депозирания по делото писмен отговор и по двете касационни жалби,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
По касационната жалба на К. Г. Ч. и Д. Г. Ч.:
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че предявеният иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК има за предмет недвижим имот,собствеността върху който се претендира на деривативно основание-покупко-продажба,оформена с нот.акт №60/1997г.,с който наследодателят на първите трима ответници Д. Р. У.-поч.2002г. и съпругата му Н. Б. У./първата ответница/,чрез пълномощника си Д. Д. П. /третата ответница/ са му прехвърлили описания в акта недвижим имот,като по делото не е спорно,че след придобиването на процесния имот от ответниците К. Г. Ч. и Д. Г. Ч.-по силата на нот.акт №46/2006г.,обективиращ сключения на 20.06.2006г. договор за покупко-продажба на същия между продавачите Н. У. ,Ж. У.,Р. Д. и Д. Д. и купувача К. Г. Ч.,от който момент последният владее имота.Съдът е посочил,че за да отхвърли иска първоинстанционния съд е уважил направеното от ответниците възражение за нищожност на договора за покупко-продажба по нот.акт №60/1997г.,с който ищецът се легитимира като собственик на имота,поради липса на представителна власт на пълномощника Д. П.,чието пълномощно липсва по делото,тъй като горепосоченото нотариално дело е унищожено.Въззивният съд е приел,че нотариалния акт като официален свидетелстващ документ за представените от страните документи,установява наличието на такова пълномощно,дадено приживе от Д. У. и Н. У. на дъщеря им Д. Д. П.,като наличието на такова пълномощно в изискуемата от закона форма сочи валидно изразена воля, и като доказателство,че последното е представено пред нотариуса е приложеното по делото извлечение от регистъра за справки на Службата за вписвания [населено място]/лист 85 от делото/,където отразено вписването на това пълномощно.С оглед възможността за оспорване на упълномощаването от страната,при позоваване на някое от предвидените основания в член 26 от ЗЗД,съдът е установил че такова нито се сочи,нито се установява от доказателствата по делото- представеното пред нотариуса пълномощно да страда от порок,обуславящ неговата недействителност.Наред с това съдът е приел,че обясненията на ответницата Н. У.,в които се отрича даването на такова пълномощно ,не може да доведе до симулативност на упълномощаването,още повече че тези обяснения,както и показанията на свидетеля С. се опровергават от отразеното в нотариалния акт пълномощно и вписването му в регистъра.В резултат на този анализ,въззивният съд е стигнал до извода,че извършената с нот.акт №60/1997г. покупко-продажба на процесния имот е валидна и с нея е осъществено прехвърлянето на правото на собственост на ищеца върху последния,като извършената впоследствие покупко-продажба на същия имот с нот.акт №46/2006г. не е довела до транслиране на собствеността на ответниците К. Ч. и Д. Ч.,тъй като праводателите им не са били собственици на имота.Във връзка с възражението на ответниците К. и Д. Ч. за придобиване на имота по давност,след преценка на доказателства по делото,съдът е стигнал до извода,че е останало недоказано по някакъв начин праводателите на ответниците Ч. да са отрекли правото на ищеца,въпреки че са продължили да ползват имота до смъртта на наследодателя Д. У. през 2002г., и че след смъртта му имота се поддържа от ответника Ж. У.,като въпреки това, дори да се приеме това твърдение,за последния не е изтекъл 10 годишния давностен срок-от 2002г до датата на подаване на исковата молба-31.03.2011г.По отношение на ответниците Ч.,съдът е приел,че същите не са станали собственици на имота с изтичане на кратката придобивна давност,тъй като от датата на придобиване на процесния имот-26.06.2006г. до датата на предявяване на иска-31.03.2011г. не е са изминали пет години,поради което ищецът не е загубил правото си на собственост върху имота.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по правни въпроси,формулирани съответно:
По пункт първи от същото-процесуалноправен въпрос/цитирам/:
„Следва ли съдът да основе решението не само на избрани от него доказателства,а върху всички събрани по делото доказателства,като изложи и съображения защо отхвърля част от тези доказателства,като недостоверни.”,в противоречие със съдебната практика на ВКС- ППВС №1/1953г. и Решение по гр.д.№761/2010г на ВКС,ІVго,основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 от ГПК.Касаторът посочва ,че съдът не е обсъдил доказателствата,обосноваващи приложението на член 99,предл.І-во от ЗС,на което се е позовавал.
По отношение на така формулирания правен въпрос,касационният съд намира,че в решаващите мотиви съдът е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства,относими към заявеното от страните,както възраженията на ответниците,включително и това,свързано с изгубване на правото на собственост,когато тя е придобита от друг,на което се позовава касатора.Ето защо, даденото с решаващите мотиви на съда разрешение на правния въпрос,е в съответствие с цитираната съдебна практика.
По отношение на формулирания в пункт втори от изложението процесуално правен въпрос,отнасящ се до това дали се ползва с обвързваща доказателствена сила нотариалния акт относно извършеното упълномощаване с представеното пълномощно,в „случай,че се оспорва упълномощаването като едностранна правна сделка”,разрешен в противоречие с решение по гр.д.№5166/2008г. по описа на ВКС,ІVго,според възприетото в същото нотариалния акт,с който е оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и на страните по договора,има характер на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване,в тази част се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила,а по отношение на волеизявленията на страните по сделката има характер на частен документи,с формална доказателствена сила само за авторството им.Касаторът излага доводи относно допустимостта на оспорване автентичността на пълномощно,приложено в нотариалния акт,поради което съдът е длъжен да се произнесе по валидността му.Така поставен,въпросът е неотносим към приетото с решаващите мотиви на съда във връзка с установеното с доказателствата по делото,както и с правните изводи на съда.Напротив,такова оспорване е налице,събрани са писмени и гласни доказателства,обсъдени от съда,както и е изложена видно от мотивите му,оценка на същите,анализ на правните изводи на първоинстанционния съд и аргументите на съда за тяхната неправилност,което е формирало крайните изводи за валидността на това пълномощно.
На трето място с изложението касаторите формулират следния процесуалноправен въпрос/цитирам/:
„При обективна невъзможност да се представи като доказателство пълномощно,което се оспорва като нищожна едностранна сделка,допустими ли са доказателствени искания по член 176,ал.1 ГПК и член 190,ал.1 от ГПК и може ли съдът да приложи чл.176,ал.3 ГПК,за да приеме нищожност на упълномощаването.”,който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като по същия липсва съдебна практика.Доводи са свързани с искането,направено във връзка с оспорването на горепосоченото пълномощно,като е поискано от ответницата Н. Б. У./в съд.заседание от 23.01.2012г. пред първоинстаницонния съд/да бъде задължена ответницата Д. Д. П. да се отговор на поставения въпрос във връзка с упъномощаването й от нейните родители Д. и Н. У., и на основание член 190,ал.1 ГПК да представи пълномощното пред съда.Този въпрос е свързан с доказването по същество на оспорването,направено от ответниците,настоящи касатори,но не е обусловил правните изводи на съда.Още повече,че такива доказателства са допуснати,което обезсмисля първата част на така формулирания въпрос,а относно последиците от неявяването,на Д. У.,на която с разпореждане на съда е назначен особен представител,на основание член 47,ал.6,вр. ал.1 ГПК/лист 64 от делото/,горепосочените разпоредби на процесуалния закон са ясни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване.
В последните два пункта от изложението си ,касаторите правят касационни оплаквания,за това че не е уважено твърдението им за придобиване имота по давност,като съдът не се е съобразил с регламентираната в член 69 от ЗС законова презумпция,че владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго,в резултата на което е налице основание за формулиране на материалноправен въпрос,свързан със „оспорване владелческото качество на продължилите да упражняват фактическата власт върху имота продавачи”и дали отпада задължението на купувача да оборва презумпцията по член 69 от ЗС,който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС/решение по т.д.№713/2010г.ІІто/.
Касационният съд намира,че с изложените доводи отново се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.Правните изводи на съда,изложени в решаващите му мотиви,са съобразени с посочената задължителната практика на ВКС .Твърденията на касаторите Ч. не са уважени,защото е останало недоказана промяна на намерението на предишните собственици/праводатели на Ч./ да започнат да държат имота за себе си,както и наличие на действия,с които да отричат владението,достигайки до неговото знание.
С оглед изложеното касационният съд,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Ж. Д. У. и Р. Д. С.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„Процесуалноправния въпрос решен в противоречие с практиката на съда е :
Може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи защо ги отхвърля като недостоверни?”,
без да се сочи конкретно кои са тези доказателства и доказателствени средства, избрани от съда и кои са отхвърлени.Касаторите се позовават на цитирана съдебна практика на ВКС-решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/,която не е задължителна практика и не може да се отнесе до хипотезата на член 280,ал.1т.1 от ГПК,визирана от последните.Освен това, с изложението се прилага само едно от цитираните три решения на ВКС,а именно решение №221/15.04.2002г. по гр.д.№677/2001г. по описа на ВКС,Іго,според коео въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора,при което съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства.Тази нова същност изключва контролно-отменителните правомощия на втората инстанция по отменения чл.206 от ГПК.
Тази практика,сврързана с правомощията на въззивната инстанция е напълно неотносима към развилото се производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение,тъй като същото е започнало с депозирана искова молба вх.№6354/31.03.2011г. при действието на ГПК/обн. ДВ бр.59/2007. в сила от 1.03.2008г./,който регламентира различни от посочените правомощия и задължения на въззивната инстанция.
В изложението се посочва/цитирам/:
„2.Въззивният съд задължен ли е при постановяване на решението си да се произнесе по същество по всички въведени в предмета на делото възражения срещу съдебнопретендираното искане на ищеца и който са от значение за делото?”
като се цитира и прилага, както задължителна съдебна практика на ВКС,така и такава постановена по реда на ГПК/отм/,и се твърди че”обжалваното решение е в противоречие” с тази практика.
С възприетото по сочената задължителна практика се отговаря положително на поставения въпрос,но в изложението лисва конкретно посочване по кои искания и възражения няма произнасяне от въззивния съд.Още повече,видно от изложеното с решаващите мотиви,въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по всички искания и възражения,направени в производството по делото и е постановил решението си след тяхната преценка,с оглед събраните по делото доказателства.
По третия поставен въпрос,а именно/цитирам/:
„3.Въззивният съд задължен ли е да обсъди и изрази становище по събирането на доказателства в процеса по реда на член 176 от ГПК от значение за изхода на спора и правното значение за несъбирането им по вина на страната?
Решението е в противоречие с Решение №328/26.04.2010г. на ВКС,ІVго.”
Този въпрос вероятно е свързан с неявяването на ответницата Д. Д. П. за отговор на поставяния й въпрос,на която както вече бе посочено и обсъдено по-горе,по жалбата на касаторите Ч., е бил назначен особен представител,който да я представлява по делото,което поради същото не води до наличие хипотезата на член 280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,по изложението вече по-горе съображения.
Наред с това, касаторите посочват в изложението си,че/цитирам/:
„Считаме,че въззивният съд при постановяване на решението си се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.79 от ЗС в противоречие със задължителната практика на ВКС.
1.Каква е по своята същност правната сделка при недоказана представителна власт на пълномощника на прехвърлителите?,”в противоречие с цитираната практика на ВКС,постановена по реда на отменения ГПК.Така поставения въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивният съд, с което е прието за доказано обратното на това,което се съдържа във въпроса.
В последните два пункта от изложението се посочват въпроси,относно вида и характера на упражняваното, според твърденията на касаторите, владение върху недвижимия имот за процесния период,както и възможността за позоваване на наследниците на права на наследодателя им за придобивна давност,на която приживе последния не е с е позовал,в съдебен процес за собственост,за които се твърди,че”решението е в противоречие с цитираната съдебна практика и възприетото в т.3 на Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС.Както поставения въпрос,така и хипотезите възприети с цитираната задължителна практика на ВКС,не кореспондират на изложененото с решаващите мотиви на съда и правните му изводи, по възраженията на ответниците за придобиване на имота по давност,както от праводателите на ответниците Ч.,както и от самите тях,което вече бе обсъдено и посочено по –горе по жалбата на касаторите Ч..
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №178/13.05.2013г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№95/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: