О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 26.02. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 7144/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адвокат Г., срещу въззивно решение от 20.03.2013г. по гр.д.№370/2012г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, който са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилагат се решения на ВКС. Поставят се следните въпроси : отпадането на декларацията като доказателство за установяване собствеността с изменението на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ/ДВ, бр.13/2007г./ има ли значение за валидността и конститутивното действие на решението на ОСЗ; съставлява ли постановеното признавателно решение на ОСЗ след връщане на преписката от съда за произнасяне в законен състав незаконосъобразна преценка относно правата на бившите собственици след като първоначално е констатирано „застрояване в имота”; следва ли съдът да се произнесе по оспорването на документ, послужил като доказателство в административното производство пред ОСЗ.
Ответниците по касация оспорват жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 07.10.2011г. по гр.д.№40780/2009г. на Софийския районен съд и е постановено друго, с което е уважен предявеният от Ц. С., В. И., И. Р.,И. И. и В. Д. срещу [фирма] иск за установяване правото на собственост и предаване владението върху реална част с площ 531 кв.м. от недвижим имот, представляващ пл.№2092 с идентификатор 68134.4081.24, кв.14 по плана на София, НПЗ”Изток”, м.”К.” и „Ц. шосе 7-11 км., целият с площ 1467 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на имот №2092, предмет на делото, по силата на реституция по ЗСПЗЗ в качеството си на наследници на И. К.. За неоснователно е прието възражението на ответника, че решение №210/28.03.2007г. на ОСЗ, с което е допълнено решение №210/2006г., е нищожен административен акт. Това е така, защото то е постановено след като с влязло в сила съдебно решение е обявено за нищожно решение на ОСЗ №219/1995г., с което на ищците е била отказана реституция на имота. Преписката пред ПК е образувана през 1992г. Към 17.11.2006г., когато е ОСЗ е признала правото на собственост на ищците в стари реални граници, не е налице пречка за установяване правото на собственост с писмена декларация. Изменението на закона през 2007г. не рефлектира върху решение №210/2007г., тъй като с него само е уточнена площта на имота, съгласно скицата по чл.13,ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Налице е завършена реституционна процедура – влязло в сила решение на ОСЗ, придружено със скица, заверена от техническата служба на общината. С оглед установеното от техническата експертиза са неоснователни възраженията на ответниците, че реституцията е недопустима поради наличие на реализирано мероприятие. Такова не е налице, а е поставен от ответника асфалт за да се ползва имотът за паркинг.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК и осъществявайки контрол за валидност и законосъобразност на административния акт за реституция и приел, че той не е нищожен и че не са налице сочените от ответниците пречки за реституция – застрояване по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ. Доказателствената стойност на декларацията по чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ /ред. до ДВ бр.13/2007г./ в случая няма значение за изхода на спора, тъй като спорът е за собственост към настоящия момент, а не към момента на образуване на ТКЗС. Касаторът не е противопоставил право на собственост върху имота към минал момент,а е твърдял, че наследодателят на ищците не е бил негов собственик. При липса на повдигнат в исковото производство спор за собственост по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, в съответствие с установената практика, в т.ч. и с разясненията, дадени с ТР№9/2012г. по тълк.д.№9/2012г., ОСГК, въззивният съд е зачел силата на констативен нотариален акт на влязлото в сила решение по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ, придружено със съответната скица. В допълнение е изложил и мотиви, че изменението на нормата на чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ /ДВ,бр.13/2007г./ има действие занапред и не рефлектира върху постановеното решение за признаване правото на собственост от ОСЗ. Въззивният съд е изложил и съображения, че решението не е нищожен административен акт, тъй като не е постановено след валиден отказ за реституция, а след като решението с такъв отказ е било обявено за нищожно от съда и преписката върната отново на ОСЗ.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2013г. по гр.д.№370/2012г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: