О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 08.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести юли две хиляди и петдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 3453/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15134 от 18.05.2015 г. подадена от Н. К. М. от [населено място], чрез адв. Д. Ц. К., против определение № 1422 от 04.05.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1045/2015 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 06.02.2015 г. на Варненски районен съд постановено по гр.д. № 10391/2014 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за родова неподсъдност на спора на Варненски районен съд и с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 3021/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, VI състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси /цитирам/:
„1. Оценяем или неоценяем е искът по чл. 30 от ЗН и как се определя родовата подсъдност?
2. В случай, че по отношение на иска по чл. 30 от ЗН в зависимост от това дали се атакува завет или общо универсално завещание се прилагат различни правила и като се има предвид че в единия случай искът е оценяем, а в другия не е, че спрямо първата хипотеза се образува наследствена маса, а във втората – не, задължен ли е съдът да изисква от ищеца да конкретизира твърденията си дали атакува завета или общото универсално завещание, както и дали се е възползвал от завета или общо универсално завещание оставено в негова полза.?
3.1 Приложим ли е Законът за наследството по отношение на наследственото имущество, представляващо безналични поименни акции? По-конкретно: включва ли се те в масата на наследството по чл. 31 ЗН /предвиждаш, че се образува маса от всички имоти – т.е. попадат ли те в обхвата на понятието „имоти” използвано в чл. 31 ЗН/
3.2 Допустим ли е иск по чл. 30 ЗН по отношение на наследствено имущество, представляващо безналични акции от капитала на акционерното дружество и би ли имало решението по този иск конститутивно действие, след като трайно установената съдебна практика приема, че е недопустима съдебна делба на безналични акции?
3.3 Следва ли иск с правно основание чл. 30 ЗН спрямо завет на безналични акции от капитала на търговско дружество да се прилагат разпоредбите на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН, при условия, че те уреждат хипотеза на разпореждане на наследодателя с „имоти”?
3.4 Допустим ли е иск по чл. 30 от ЗН, чиято предпоставка е увреждане на запазена част на наследник чрез завещание или дарение, когато от публичен регистър се установява, че придобивното правно основание за наследника-правоприемник на конкретно имущество, посочено в обстоятелствената част на иска по чл. 30 от ЗН не е завещание, дарение или друга правна сделка, извършена от наследодателя, а е правна сделка между наследниците, с която те уреждат отношенията си и материалното право е преклудирано, а завещанието не е произвело действие по отношение на предметите на правните сделки между наследниците?
3.5 Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 30 ЗН, когато всички наследници са се разпоредили доброволно и последователно с част от наследственото имущество, което са поделили и разпределили доброволно помежду си и ако е допустимо следва ли същият да бъде воден с предмет само по отношение на останалата част от наследственото имущество, която е останала неподелена между наследниците?
3.6 Следва да се включват в наследствената маса по чл. 31 от ЗН наследствени права, които вече са разпределени доброволно между всички наследници извънсъдебно и предварително или тя ще се образува само от останалия неподелен имот? В този случай дължи ли се уравняване на дяловете?”
Ответникът по частната касационната жалба М. Н. М. чрез адв. Ю. Д. М. счита частната касационна жалба за недопустима, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Претендира разноските.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че е предявен конститутивен иск за възстановяване на запазена част от наследство с правно основание чл.30 ЗН, като уважаването му води до връщане в наследствената маса на наследството, на запазената част на ищеца от наследството на наследодателя. Въззивният съд е приел, че родово компетентен да разгледа и да се произнесе по иска е районният съд, тъй като искът е неоценяем. Въззивният съд е приел, също така, че действително са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като между страните по него е висящо производсто по гр.д. № 3021/2014г., което има за предмет въпроси от обуславящо значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок.
Частната касационна жалба срещу определението, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение възражението на Н. К. М. за родова неподсъдност на спора на Варненски районен съд е процесуално недопустима поради следното:
Съгласно т. 9 в на ТР № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивното определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за неподведомственост, респективно за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговарят на предпоставките за обжалваемост, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и поради което не подлежи на касационно обжалване.
Не следва да се допуска до касационно обжалване определението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е потвърдено определение от 06.02.2015 г. на Варненски районен съд постановено по гр.д. № 10391/2014 г. по описа на съда,като е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 3021/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, VI състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно определение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Относно изложеното от касатора наличие на хипотеза на член 280, ал. 1, т 1, т. 2 и т. 3 ГПК, във връзка с което се твърди, че цитираните по-горе правни въпроси са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на съда, касационният съд намира същите за неотносими към решаващите мотиви на въззивното определение. Това е така, защото същите са свързани единствено и само с начина за определяне на цената на иска по чл. 30 ЗН, както и приложимостта на Закона за наследството към безналичните поименни акции, и нямат отношение към преценката относно наличието на предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение без да се обсъждат другите основания да това.
С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изхода на спора на ответника по частната касационна жалба – М. Н. М. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция, в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.06.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 15134 от 18.05.2015 г. подадена от Н. К. М. против определение № 1422 от 04.05.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1045/2015 г. по описа на същия съд, в частта с която е потвърдено определение от 06.02.2015 г. на Варненски районен съд постановено по гр.д. № 10391/2014 г., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за родова неподсъдност на спора на Варненски районен съд.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1422 от 04.05.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1045/2015 г. по описа на същия съд, в частта с която е потвърдено определение от 06.02.2015 г. на Варненски районен съд постановено по гр.д. № 10391/2014 г., с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 3021/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, VI състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. М. от [населено място] да заплати на М. Н. М. от [населено място] сумата от 400 /четиристотин/ лева за разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: