ОТНОСНО: прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./
Във връзка с постъпило запитване с вх. №……..при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“……, е изложена следната фактическа обстановка:
Лице разполага с два търговски обекта в населено място, в което няма обхват на нито един мобилен оператор.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Възможно ли е да се регистрират две фискални устройства за отчитане на продажбите в посочените обекти?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Разпоредбата на §59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006г. (ДВ, бр. 83 от 2015 г., в сила от 27.10.2015г.) регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл.3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Параграф 59, ал. 9 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г./ДВ, бл.83 от 2015г./ се прилага за лицата по чл. 3 за всички изменения на наредбата по отношение на задълженията им, произтичащи от изискването за наличие на дистанционна връзка /Параграф 46 от ПЗР на Наредбата (ДВ, бр. 26 от 29.03.2019г.)/.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18/2006г. (нова – ДВ, бр. 75 от 2019 г.), съгласно която не е задължено регистрирането на извършваните продажби чрез ФУ/ИАСУТД във/от търговски обекти, намиращи се на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие.
В конкретния случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие следва да се докаже с писма от всички мобилни оператори, че в района на обектите няма покритие.
Важно е да се отбележи, че дори и да нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, следва да издавате документ за извършените продажби в съответните търговски обекти.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството / ЗСч/, а именно:
– наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция
– име и фамилия на съставителя.
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
– име и фамилия на съставителя.