О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 27.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №7619/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 94142/16.08.2013г.,подадена от Е. К. и П. Г.,чрез пълномощника им адвокат И. М.,против решение от 24.06.2013г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ А въззивен състав,постановено по гр.д.№6237/2009г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 05.08.2005г.,постановено по гр.д.№000387/2003г. по описа на Софийски районен съд,35 състав и вместо него е постановено:осъжда Е. Т. К.-Г. и П. Г.,да предадат на Е. Х. С.,по иска с правно основание член 38”а” ЗЖСК описания недвижим имот:апартамент №9,находящ се в жилищен блок №259,вх.А,ет.3,гр.С., [улица]/с ново наименование „Л. А.”/,построен от ЖСК”Б. х.”,с площ от 128,35 кв. м,при описани в решението граници.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът твърди,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидено в член 280,ал.1,т.3 ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата Е. С. е член кооператор на ЖСК”Б. х.”,като видно от удостоверение от 02.09.1996г. на Председателя на ЖСК,с протокол от ОС на ЖСК от 09.11.1991г.,съгласно взетите решения и съставения разпределителен протокол, за последната е разпределен процесния апартамент.Съдът е посочил,че чрез иска с правно основание член 38 а от ЗЖСК, ищцата е упражнила вещното право на собственика- ЖСК,като от друга страна ответниците не противопоставят права,върху процесното жилище,които произтичат от тяхно членствено правоотношение,а от сключения предварителен договор с изпълнителя на строежа- [фирма],С./наименован договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт/,който не поражда вещнотранслативен ефект нито върху земята,нито върху процесното жилище.След анализа и преценката на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищцата е установила всички правопораждащи спорното материално право факти,обуславящи основателността на предявения специален владелчески иск, с основание член 38”а” от ЗЖСК.По отношение на правопрекратяващото възражение на ответниците за изтекла обща придобивна давност/10-годишна/,съдът е приел същото за неоснователно,тъй като са започнали да упражняват фактическата власт въз основа на предварителен договор,който не е годен да ги направи собственици,като след анализа на демонстрираното владение,осъществявано по явен начин,е стигнал до извода,че правнорелевантно последното е за периода от края на 1998г. до завеждане на иска 29.03.2004г.,който е недостатъчен за придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС.
В изложението си касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се отнасят до характера на подписания договор,сключен с изпълнителя на строежа ,който според касаторите-купувачи представлява/цитирам/:”договор за изработка ,с елемент на предварителен договор”,с посоченото по-горе наименование,и във връзка с това формулира въпроса дали същия следва да се смята за обикновен предварителен договор,с подписването на който отпада възможността да станат добросъвестни владелци на имота съгл.чл.70,ал.3 ЗС или обратно.В подкрепа на тази своя хипотеза,касаторите посочват,че въззивната инстаниция е приела,че горепосочения договор е предварителен и затова е изключила възможността да станат собственици на основание изтекла петгодишна давност, при наличие на добросъвестно владение,след което се защитава обратната теза и се сочат различия по двата вида договори.
Видно от решаващите мотиви на въззивния съд,такава хипотеза и такива изводи,не са правени,защото в последните изрично е посочено,че договора на ответниците,настоящи касатори ,е сключен с несобственик,в случая с фирмата-изпълнител на строежа на жилищната сграда,поради което е неотносимо позоваването от касаторите на хипотезата на член 70,ал.3 ГПК.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
В изложението на касаторите ,приложено с касационната жалба липсва такъв правен въпрос,относим към решаващите мотиви на въззивния съд,както и аргументи съответни за наличие на соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение-член 280,ал.1,т.3 ГПК/виж т.4 на горепосоченото тълкувателно решение/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2013г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ”А” въззивен състав,постановено по гр.д.№6237/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: