О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№422
С., 27.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 1.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4399/2014 година
Производството е по член 288 ГП
Образувано е по касационна жалба вх.№527/2014г.,подадена от М. В. К. от [населено място],Софийска област,против решение №552/21.12.2013г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№602/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №7/14.01.2013г. по гр.д.№729/2011г. по описа на Районен съд [населено място] за допускане делба на дворно място от 1261 кв.м,с построените в него къща,плевня и кухня,находяшо се в [населено място], [община] и образуващо парцел V-48 на кв.1 по регулационния план на [населено място],при неуредени регулационни сметки при описани в решението граници между М. Й. П.,Л. Й. В.,М. В. К.,П. П. И.,С. П. И. и К. П. П.,при квоти:24/36 идеални части общо за съделителите М. П. и К. П.,2/36 идеални части за съделителя М. К.,2/36 идеални части за съделителя М. П.,2/36 идеални части за съделителя Л. В.,3/36 идеални части за съделителя П. П. и 3/36 идеални части за съделителя С. П.,както и на нива от 0,921 дка в местн.А. имот №017126 по картата на землището на [населено място],при описани граници,между съделителите М. П.,Л. В.,М. К.,П. П. и С. П. при квоти: по 2/12 идеални части за всеки от съделителите М. К.,М. П. и Л. В. и по 3/12 идеални части за всеки от съделителите П. П. и С. П..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. Й. П.,чрез пълномощника си адвокат И. Д. Б.,в писмения си отговор на жалбата,счита че не е налице соченото в изложението на касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалвана не въззивното решение,като/цитирам/:
„ М. въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който СОС е разрешил с обжалваното решение от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е може ли в едно производство по съдебна делба да бъдат допуснати до делба имоти,на които са различни собствениците.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоначалните страни по делото имат общ наследодател С. Й. В.-поч.1998г. и оставил в наследство процесните имоти,дворно място от 1261 кв.м,застроено и незастроено,находящо се в [населено място],съгласно нот.акт №186/1996г.,както и описания земеделски имот,чието право на собственост е било възстановено на наследодателя в стари реални граници с решение №8042/08.05.1997г. на ПК И..Съдът е отбелязъл,че приживе общият наследодател С. Й. В. се рапоредил с част от гореописания недвижим имот-дворното място,заедно с построеното в същото,като прехвърлил 4/6 идеални части от имота на внучката си М. П.-ищцата по делото,срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя/нот.акт №169/1996г./,поради което в първоинстанционното производство по делото е конституиран и съпруга на ищцата М. П.-К. П.,тъй като горепосочения договор за издръжка и гледане е сключен по време на брака им.С оглед представените по делото доказателства,във връзка със собствеността на процесните недвижими имоти,както и въз основа на представените удостоверения за наследници,съдът е стигнал до извода, че делбата на процесните имоти следва да се извърши-по отношение на дворното място,при съобразяване на квотите с извършеното приживе от наследодателя разпореждане с част от този имот,за което определя обща квота на ищцата М. П. и съпруга й К. П.-в режим на СИО,и отделно за М. П. в качеството й на наследник на общия наследодател/по заместване/,а по отношение на земеделския имот,останал им в наследство от общия наследодател е допуснал делба на същия при квоти само между наследниците му-първоначалните страни по делото.Съдът е намерил за неоснователно възражението на М. К.,че производството по делото следва да бъде разделено,тъй като искът за делба на дворното място,застроено и незастроено, следвало да се разгледа според последната в отделно дело,тъй като има различни страни от тези по делбата на земеделския имот.Съдът посочил,че страните в делбеното производство следва да установят,че са съсобственици на вещите,чиято делба претендират да бъде извършена,като съдът определя квотите им в съсобствеността,поради което няма пречка с предявения иск за делба да се иска делба на няколко вещи,както и на вещи съсобствеността върху които произтича от различно основание/например обикновена съсобственост и съсобственост от съпружеска имуществена общност/,както е в конкретния случай.Този си извод съдът прави,тъй като основанието на иска за делба е наличието на съсобственост,без значение от какъв юридически факт е възникнала.
За да е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,на която се позовава касаторът,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение, е то значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени-съгл. т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Аргументи в тази посока не са посочени от касатора в изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК.
Наред с това,с така формулираният като правен въпрос всъщност обосновава касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,тъй като неправилно, според касатора, съдът не е уважил възражението за разделяне на производството по делото,отделно за всеки един от двата имота,с оглед страните-съделители.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не е налице основанието,посочено от касатора ,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №552/21.12.2013г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№602/2013 по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: