О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 19.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 2660/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. И., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат М. Х., срещу въззивно решение № 27/16.03.2017 г. по гр. д. № 455/2016 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи се, че съдът е направил извод за нищожност на завещанието на основание чл.42 б”в” ЗН, тъй като то е с един мотив, състоящ се от две части., който противоречи на закона. Не е съобразил и не е обсъдил, че с оглед безвъзмездния характер на завещанието същото може да съдържа няколко мотива, които да са различни – благодарност, възнаграждение, поощряване.. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно правилата за изясняване и тълкуване съдържанието на завещанието и волята на завещателя – решение № 117/10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г., ВКС, ІІ г.о. Сочи се, че въпросът за изясняване съдържанието и приложното поле на извода „един мотив с две части “, както и въпросът допустимостта на възражение по чл. 30 ЗН в исков процес по чл. 124 ГПК обуславят допускане касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. И. К. и А. Т. И., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г. – Д., считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № R-544 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 992/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 17.10.2006 г., направено от И. К. И., починал на 12.09.2014 г., в полза на М. И. И., с което на последната е завещана 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: жилище – апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.544.20.7.32 по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 73,80 кв.м., /подробно описан/ и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено по отношение на ответниците – К. К. и А. И., че ищцата М. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от посочения недвижим имот, като за разликата над 1/6 ид.ч. до претендираната 1/2 ид.ч. искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд е установил, че страните са наследници на И. К. И., починал на 13.09.2014 г., като ищцата е негова дъщеря, ответникът К. К. е негов син, а ответницата А. Т. – преживяла съпруга. Процесният имот е придобит по време на брака в режим на СИО, а със саморъчно завещание от 17.10.2006 г. наследодателят е завещал на ищцата собствената си 1/2 ид.ч. В завещанието е изложен един мотив, изразен в две части – благодарствена част за полаганите в миналото грижи и възмездна част за грижите, които надарената следва да полага за завещателя до смъртта му. Прието е,че очакванията на завещателя за бъдеща възмездна престация /получаване на грижи от заветницата по „същия начин” до края на живота му/ е възлагане в нейна тежест на задължения „за доглеждане”. Като цяло мотивът, с който се прави завещанието, с оглед изразената от завещателя воля, налага извод за възмезден характер на разпореждането. Това противоречи на закона и съгласно чл. 42 б. „в” ЗН завещанието е нищожно. Същото не е породило действие по отношение на ищцата, поради което искът е основателен до размер на 1/6 ид. ч. Поради прогласяване нищожността на завещанието, предявеното от ответниците при условията на евентуалност възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената им част не е разглеждано от съда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва ясно формулиран по смисъла на ТР № 1/2010 г. правен въпрос. Наведени са оплаквания по съществото на правния спор, свързани с тълкуване съдържанието на завещанието и наличието на възмездна клауза в него, които не могат да послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Изводите на въззивния съд, че частта от завещанието за полагане на грижи за завещателя след неговата смърт противоречи на същността на завещанието като едностранен акт на безвъзмездно разпореждане, са в съответствие с установената съдебна практика. В нея се приема, че противоречи на безвъзмездния характер на завещанието мотив, с който се вменява задължение за издръжка и гледане на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, за в бъдеще време – докато е жив завещателят, какъвто е и настоящият случай. Такъв мотив разкрива очакванията на завещателя за бъдеща насрещна престация, поради което и на основание чл. 42, б. „ в “ ЗН завещанието е нищожно и не може да породи правни последици /решение № 25 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г., ВКС, ІІ г.о., решение 246 от 17.12.2014 г. по гр.д. 1073/2014 г., ВКС, І г.о., решение № 244 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г., ВКС, І г.о./. Доколкото липсва формулиран релевантен правен въпрос, то не може да се направи извод за решаването му в противоречие с цитираното от касатора решение № 117/10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г., ВКС, ІІ г.о.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – конкретно формулиран правен въпрос, касаторът не сочи и коя е неясната правна норма, която се нуждае от тълкуване или по която липсва съдебна практика или същата се нуждае от актуализиране, предвид настъпилите промени в обществените отношения. Твърди се, че изясняването на понятието „един мотив с две части” е от значение за точното тълкуване на завещанието и за развитието на правото. Следва да се посочи, че преценката за валидността на завещанието във всеки конкретен случай се извършва с оглед установените по делото факти и използваните от завещателя конкретни изрази и словосъчетания при обосноваване мотивите на завещанието. Тяхното тълкуване засяга същността на спора и не може да обуслови касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Правната уредба, в частност чл. 42, б. „ в “ ЗН с оглед гореизложеното е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване.
Изложеното от касатора за допустимостта на възражението по чл. 30 ЗН в исков процес по чл. 124 ГПК не е от обуславящо значение за решаващите изводи на съда. Въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос. Поради прогласяване нищожността на саморъчното завещание и евентуалния характер на възражението за намаляване на завещателни разпореждания, същото не е разглеждано от въззивния съд и не е обусловило изхода на делото. Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответниците по касационната жалба К. И. К. и А. Т. И. в размер на 900 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 16.03.2017 г. по в. гр. д. № 455/2016 г. по описа на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. И. И. да заплати на К. И. К. и А. Т. И. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 900 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: