О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 04.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 888/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3718/11.04.2012г.,подадена от Ц. В. Я.,чрез пълномощника му адвокат М. М. М.,против решение №180/07.02.2012г. на Софийски апелативен съд,ГК,8 състав,постановено по в.гр.д.№3315/2011г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 04.04.2011г. по гр.д.№1996/2006г. по описа на СГС в обжалваната част,с която на основание член72,ал.2 ЗС И. В. Я. и Ц. В. Я. са осъдени да платят на В. М. К. сумата от 7 910 лева,представляваща увеличената стойност на описания в решението недвижим имот от извършените в същия подобрения.
Постъпила е и частна жалба вх.№4615/08.05.2012г.,подадена от Ц. В. Я. от [населено място], срещу определение №512/07.03.2012г. на Софийски апелативен съд по горепосоченото въззивно гражданско дело,с което е изменено посоченото въззивно решение в частта за разноските,като осъжда Ц. В. Я. да заплати на В. М. К. сумата от 600 лева,представляваща направените разноски по делото,на основание член 64,ал.2 вр. с член 192,ал.4 ГПК/отм/.
С изложението си,наименовано приложение 1 по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„1.Основания за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1.
Смятаме,че въззивният съд е допуснал особено съществени процесуални нарушения,в противоречие с установената съдебна практика на ВКС:
-Не е извършена преценка на противоречията в показанията на свидетелите,
-Не е извършена преценка на т.нар.СТЕ на ВЛ Г. с която се дава заключение на увеличената стойност на имота с оглед претенцията по чл. 72,ал.1 от ЗС,
– Не е извършил всестранна преценка на всички събрани по делото доказателства,като е игнорирал редица от тях.
– Не е извършил преценка на обстоятелствата,настъпили след момента на завеждане на иска по чл.74,ал.1 от ЗС.
– Отказ за допускане на доказателства,поискани от въззивника и неупражняване на възможността за служебно попълване на доказателствата при явната фактическа непълнота относно съществени факти и обстоятелства”като се посочва и прилага съдебна практика на ВКС.
На второ място в изложението се твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и се поставят въпроси за допустимостта на назначената съдебно-техническа експертиза,за компетентността и квалификацията на вещото лице по същата и на какви критерии следва да отговя и с какви доказателства следва да се доказват-наличие на договори или свидетелски показания,за извършени подобрения в чужд имот.
Ответницата по касационната жалба В. М. К.,чрез пълномощника си адвокат Т. П.,в писмения си отговор,счита че в изложението на касатора не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,както и не се развиват доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.3,поради което моли същото да не се допуска.
По касационната жалба на Ц. В. Я.:
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е този, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Видно от цитираното изцяло съдържание на т.1 от изложението на касатора в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Същото се състои изцяло от касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще бъде направена едва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание на недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Посочените от касатора като правни въпроси в точка втора от изложението му,в подкрепа на твърдението му за наличие на хипотезата предвидена в член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,са по същество на спора,които се решават от съда с оглед събраните по делото доказателства,поради което са неотносими.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба на Ц. В. Я.:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С обжалваното определение,въззивният съд по молба на В. К. е изменил въззивното решение в частта му за разноските,като е присъдил, с оглед изхода на въззивното производство, направените такива,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева,съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно.Навеждат се аргументи,че в определението не е посочено правно основание,не се посочва номера и датата на договора за правна помощ,не е направено искане в хода на съдебните прения за присъждане на разноски,няма ангажирани доказателства,че е изплатено посоченото адвокатско възнаграждение.
Тези оплаквания са необоснователни и не кореспондират с данните по делото.Обжалваното определение е постановено по реда на член 196-211 от ГПК/отм/.Съдът сезиран с молба от 06.03.2012г. подадена от В. К./лист 41 от делото/,с която е поискано изменение на въззивното решение в частта му за разноските и се посочва,че искане за присъждане на разноски е направено в съдебно заседание.Това е така,видно от заявеното от пълномощника на ответницата по въззивната жалба-адвокат П.,в хода по същество по делото,поради което са неоснователни оплакванията на касатора в тази връзка. Наред с това, пред въззивния съд на лист 33 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие с предмет оказване на такава по цитираното въззивно дело,с договорено възнаграждение 600 лева и отбелязване в същото като заплатена сума в размер на 600 лева.Следователно,така направените разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, са били реално сторени и правилно въззивният съд ги е присъдил.
С оглед изхода на спора,на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.05.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №180/07.02.2012г. на Софийски апелативен съд,ГК,8 състав,постановено по в.гр.д.№3315/2011г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба №4615/08.05.2012г. подадена от Ц. В. Я. от [населено място] против определение №512/07.03.2012г. на Софийски апелативен съд,ГК,8 състав,постановено по в.гр.д.№3315/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ц. В. Я. от [населено място] да заплати на В. М. К. от [населено място] сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: