О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 18.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4315/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. У.- З. срещу въззивно решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№ 316/12г. на Разградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение от 05.07.12., постановено по гр.д.№ 1547/11г. Разградският районен съд е възстановил запазената част на В. Т. У.- З. от наследството на С. В. У., починала на 14.07.2011г., по предявения от нея срещу П. Т. У. иск по чл.30 ЗН, накърняването на която част е с 22 426,67лв. и е намалил на основание чл.30 ЗН извършеното с нот. акт № 102/10г. от С. У. в полза на П. У. дарение на четири земеделски имота по отношение на два от тях – нива с площ от 19.468 дка и нива с площ от 43.970 дка, в землището на [населено място] извор на обща стойност 24300,73 лв. към момента на откриване на наследството, като е отхвърлил исковете до пълния им размер като неоснователни. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 1874,06 лв., представляваща разликата между стойността на двата имота, по отношение на които е намалено дарението, и стойността на накърнената запазена част.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил посоченото решение на районния съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по същество по редовно предявените му искове, а се е произнесъл по въпроси, по които не е бил сезиран от страните. Изложени са и съображения, че от мотивите на съда не става ясно възлагане на имот с присъждане на уравнение ли е извършено, респ. на какво основание ищцата е осъдена да запати на ответника посочената сума или е приложена разпоредбата на чл.36 ЗН, нито може да се прецени какво е произнасянето по отношение на другите два земеделски имота, както и по отношение на дарените идеални части от жилищен имот. Прието е че липсва произнасяне по направения от ответника избор за намаляване на извършените в негова полза дарствени разпореждания на основание чл.34 ЗН, довело до съществено нарушаване на правото му на защита.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: кога са налице предпоставките на чл.270, ал.3 ГПК за недопустимост на решението, респ. за обезсилването му и по въпроса за приложението от въззивния съд на диспозитивното начало, формулирано в чл.6, ал.2 ГПК, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпросите: какво се включва в понятието предявен иск, респ. непредявен иск от кого се определя – от първоинстанционния или от въззивния съд, извършващ проверка на решението; тъждествени ли са понятието предявен иск и предмет на делото и произнасянето на първоинстанционния съд по съществото на предявения иск, но и по “други въпроси”, с които не е бил сезиран, е ли основание за обезсилване изцяло на решението, “като недопустимо постановено по същество на непредявени искове и връщане на делото за ново разглеждане по същество на действително предявените искове от друг състав, при спазване изискванията на приложимите процесуални и материалноправни норми”, които са от значение за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, респ. че същото не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (посочената от ищеца цена на иска е над 5000 лв.), но че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая първите два поставени въпроса са твърде общо формулирани за да може въз основа на тях да се допусне на касационно обжалване. Освен това липсва противоречие със соченото във връзка с първия въпрос Р № 133 по гр.д.№ 664/10г. на ВКС, ІІІ г.о.(със същото въззивното решение е обезсилено частично решение като постановено по непредявен иск, тъй като с него са присъдени лихви върху главницата, без такива да са били поискани), тъй като с него е разгледана различна от настоящата хипотеза, представляваща според практиката на ВКС един от случаите на недопустимо решение. Същото важи и за представената във връзка с втория въпрос задължителна практика на ВКС – Р № 246 по гр.д.№ 344/09г., ІІ г..о. Р № 16 по т.д.№ 354/10г., І т.о., Р № 77 по гр.д.№ 127/10г., ІV г.о. и Р № 249 по гр.д.№ 92/09г., ІV г.о., още повече, че и самият касатор не сочи в какво се състои противоречието с тези решения.
Според дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с тези предпоставки никакви доводи не са изложени и същите относно поставените от касатора общи въпроси не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№ 316/12г. на Разградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: