О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 497/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№99557/04.10.2012г.,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника му адвокат В.Г.,против определение №14361/13.09.2012г. на Софийски градски съд по гр.д.№5551/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба с вх.№1015467 от 06.04.2012г. на [фирма] срещу разпореждане от 27.03.2012г.,с което като процесуално недопустим е върнат предявеният от [фирма] срещу М. М. Л. насрещен иск по гр.д.№61851/2010г. по описа на СРС,48 състав.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по/цитирам/:
„Процесуалноправният въпрос е свързан с правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,а именно:1.може ли проверката на съда за наличие на правен интерес от воденето на иск да ограничава способите за защита на твърдяното субективно право,при условие,че защита на това право е предвидена в конкретна правна норма.2.доказването на фактите,попадащи в приложното поле на член 59 от ЗЗД,към допустимостта на иска ли е относимо или към неговата основателност.”в противоречие със задължителната практика на ВКС,намериа израз в постановление №1/1979г. на Пленума на ВС на РБ.
На второ място в изложението се твърди,че/цитирам/:
„Материалноправните въпроси,по които се е произнесъл въззивният съд са свързани със защитата на правото на строеж,а именно:1/какви са правните способи за защита на суперфициара,когато собственикът,учредил правото на строеж,или някое трето лице се разпореди с права,свързани с това право,без съгласието на суперфициара.
2/може ли титулярът на субективното право да търси обезщетение от лице,което без да оспорва правата му,е предприело действия,с които се обогатява за негова сметка.”,които въпроси са
„от съществено значение за правилното тълкуване и точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища в страната,което несъмнено ще е принос и за развитието на правото/чл.280,ал.1,т.3 ГПК/”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в образуваното по предявен иск от М. М. Л. с правно основание член 265,предл. 2 от ЗЗД срещу ответника [фирма],производство,последният е упражнил правото си по член 211,ал.1 от ГПК да предяви насрещен иск,като основава своите твърдения във връзка с придобиване право на строеж от дружеството,съгласно нотариален акт от 2005г. за построяване на сграда в УПИ VІ-1723в кв.49 по плана на [населено място],р.”Студентски”м.”Студентски град,учредено му от собствениците на горепосочения УПИ-С. В. Д.,Л. З. Б. и Л. М. М.-раздел ІІ от нот.акт №57/28.05.2005г.,срещу задължението да построи сграда в имота,като с ответника по насрещния иск М. Л. ищцовото дружество сключило предварителен договор на 17.04.2006г. за построяване на жилище,а впоследствие на 19.06.2006г.-договор за продажба на същия обект/нот.акт №123/2006г/.Впоследствие,отделно от това,собствениците на терена,горепосочените лица прехвърлили с нотариален акт №39 от 20.06.2008г.,н.д.№423/2008г. на М. М. Л. 2,32 ид.ч./равняващи се на 20,84 кв.м/ от УПИ VІ-1723,кв.49 по плана на [населено място],като принадлежащи на собствения му апартамент №8/продаден му от дружеството/.Ищецът по насрещния иск е посочил,че с това прехвърляне срещу извършено строителството в горепосочения имот осъществено от страна на дружеството,М. Л. е придобил без основание и безвъзмездно 2,32 % идеални части от терена и по този начин неоснователно се е обогатил с тяхната стойност,което е станало за сметка на дружеството,което пък се обеднило със вложените от него труд,материали и инвестиции.Въззивният съд е стигнал до извода,че предявеният насрещен иск е процесуално недопустим и подлежи на връщане на основание член 130 от ГПК,тъй като с така заявената претенция по същество се цели вмешателство в правно отношение,спрямо което [фирма] е трето лице,като е изложил доводи относно това дали посочените идеални части от правото на собственост върху описания УПИ М. Л. е придобил със или без основание,безвъзмездно или не ,се основава на сключения между него и собствениците на терена договор-нотариален акт от 20.06.2008г.,поради което заявената от дружеството претенция се явява депозирана в нарушение на член 26,ал.2 ГПК.Наред с тези свои решаващи изводи,съдът е посочил,че обстоятелството,че с насрещната искова молба [фирма] е изградил конструкция,формално или отчасти относима към разпоредбата на член 59 от ЗЗД,не променя горните изводи на съда,защото в същата отсъстват твърдения на факти,принципно попадащи в приложното поле на член 59 от ЗЗД.
Видно от посочените в изложението на касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси,същите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд.Правният въпрос от значение за изхода на делото,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правните въпроси в изложението си.Така както са формулирани от настоящия касатор като процесуалноправни и материалноправни въпроси,цитирани изцяло по-горе,същите не могат да се отнесат и не са свързани с възприетото от въззивния съд с неговите решаващи изводи.При това положение,въпреки че има посочени от касатора правни въпроси,но с оглед тяхната неотносимост към изхода на спора и същите не са обусловили правните изводи на съда,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивно определение,без да се обсъждат допълните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №14361 от 13.09.2012г. на Софийски градски съд,постановено по гр. д.№5551/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: