Определение №404 от 29.11.2013 по ч.пр. дело №6866/6866 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 404

София, 29.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6866/2013 година
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№8883/23.09.2013г.,подадена от Агенция”М.”гр.София срещу определение,взето в съдебно заседание от 18.09.2013г. на Хасковски окръжен съд по гр.д.№498/2013г. по описа на същия съд,с което е спряно производството по делото,на основание член 229,ал.1,т.4 от ГПК ,до решаване на адм.д.№18191/2013г. по описа на Върховен административен съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С решение №134/17.05.2013г. на Районен съд [населено място],постановено по гр.д.№834/2012г.,са отхвърлени исковете,предявени от Т. Г. С. от [населено място] против Агенция”Митници” [населено място],както следва:
иск с правно основание член 344,ал.1 т.1 от КТ,за признаване на Заповед І7215/23.07.2012г. на Директора на Агенция”М.” и извършеното въз основа на нея уволнение за незаконно,
иск с правно основание член 344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на длъжността”митнически сътрудник” в МП”К. А.”,М. С.,която е заемал преди уволнението с горната заповед,
иск с правно основание член 344,ал.1,т.2 от КТ във връзка с член 225,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което Т. Г. С. е останал без работа вследствие на уволнението в размер на 3 723,60 лева за посочения период,като неоснователни.
Със същото решение е осъдена „Агенция М.” [населено място],на основание член 150,вр. чл.143,ал.1 от КТ,да заплати на Т. Г. С. сумата от 2090,06 лева,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,за посочения в решението период,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата,като отхвърля за разликата от 2090,06лева до пълния предявен размер от 2090,60 лева ,иска като неоснователен,което решение е обжалвано с въззивна жалба вх.№7365/31.05.2013г. от Т. Г. С.,и е образувано в.гр.д.№498/2013г. по описа на Хасковски окръжен съд.
С подадената въззивна жалба Т. Г. С.,е направил и искане за спиране на въззивното производство на основание член 229,ал.1,т.4 от ГПК до решаване на адм.д.№1819/2013г. по описа на ВАС.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е спрял производството по делото на основание член 229,ал.1,т.4 от ГПК до решаване на адм.д.№1819/2013г. по описа на ВАС,по което се оспорва параграф 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията,приета с ПМС №129/26.06.2012г.Въззивният съд е приел,че решението по административното дело ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело,тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Т. Г. С. е определяне на длъжността от която е уволнен,за заемане от държавен служител,съгласно оспорвания параграф 9 от ПЗР на НПКДА.
Изводите,направени от въззивния със с постановеното обжалвано определение,са неправилни.
Основателни са доводите,изложени от жалбоподателя в частната жалба,че решението по горепосоченото административно дело не би могло да окаже влияние за правилното решаване на процесния спор,тъй като евентуалната отмяна на оспорените текстове от Наредбата,няма да доведе до незаконосъобразност на заповедта,с която Т. С. е бил уволнен,тъй като към този момент тази разпоредба е била действаща,а решението по административното дело има действие занапред.
Това е така,защото съгласно член 195,ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, оспорваният нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение,или в случая,това би могло да стане в бъдеще време.Евентуалната отмяна на оспорваната разпоредба ще породи правни последици занапред,но е неотносима към правоотношенията,възникнали при нейното валидно действие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение,взето в съдебно заседание на 18.09.2013г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д.№498/2013г. по описа на съда за спиране на производството по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар