О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 26.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №551/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Ц. Г. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат М. Д.,против решение №11/01.03.2012г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№6/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №512/02.11.2011г. постановено по гр.д.№70/2011г. по описа на Силистренски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля иска на А. Ц. Г.,да встъпи в създаденото правоотношение с договора по нотариален акт №135,том Х,рег.№8593,дело №643 от 2010г. на нотариус рег. №429 и да бъде обявен за купувач на следния недвижим имот: 250/484 идеални части от поземлен имот с идентификатор 66425.500.3817 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ 234 кв.м,с адрес [населено място], [улица],номер по предходен план:част от имот пл.№629,кв.73/стар 15/,парцел 6/стар-част от 2/ при описани съседи на имота,като замести купувачите Д. П. К. и Г. К. К. в създаденото правоотношение с продавач О. Т. К..
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Налице са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на разпоредбата на член 280,ал.1,т.3 ГПК.
В атакуваното решение са разрешени следните съществени за разглеждане на процесния спор и за изхода на делото материалноправни въпроси,които въззивният съд е приложил неправилно и по които няма формирана практика на ВКС,тъй като ЗКИР на практика се прилага отскоро и то само за част от поземлените имоти в България,за които има одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри,и връзката на тези нови за живота ни правни норми с разпоредбата на член 33 от ЗС,а именно:
Първи въпрос:Допустимо ли е при влязла в сила заповед на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,картография е кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за определено населено място,с която одобрена кадастрална карта са обособени два или повече съседни поземлени имота с отделни идентификатори и със собственици едни и същи лица,при преценката на обстоятелствата по член 33 от ЗС гражданският съд разглеждащ иск по член 33,ал.2 ЗС да не се съобрази с влязлата в сила заповед,съответно кадастралната карта и да приеме,че поземлените имоти не са два или повече,а че имотът е един и да приложи нормата на член 33 от ЗС като за един поземлен имот?
Втори въпрос:Допустимо ли е,без да е налице проведена процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по член 53 от ЗКИР в посока обединяване на два или повече поземлени имота в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри с влязла в сила заповед ,издадена по реда на член 49,ал.1 ЗКИР,нито преди завеждане на иска по член 33,ал..2 от ЗС,нито евентуално по време на исковото производство,съдът решаващ иска по член 33,ал.2 от ЗС,основавайки се само на предположения относно евентуалната възможност за провеждане на процедура по член 53 от ЗКИР,да не се съобрази в влязлата в сила заповед,съответно кадастралната карта и кадастралните регистри и да приеме,че поземлените имоти с отделни идентификатори не са два или повече,а че имотът е един,съответно да приложи нормата на член 33 като за един поземлен имот?”
Ответниците по касационната жалба Д. П. К. и Г. К. К.,в писмения си отговор,считат,че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че не е спорно между страните,че поземлените имоти по приложените скици от одобрената през 2008г. кадастрална карта и кадастрални регистри с идентификатори 66425.500.3817 и 66425.500.3818 са били съсобствени между ищеца А. Ц.,настоящ касатор, и първия ответник О. К.,съответно в идеални части 234/484 ид.части за ищеца и 250/484 ид.части за ответника К.,от предишен имот с общ планоснимачен номер,като ответникът К. е едноличен собственик на жилищна сграда, в първия посочен поземлен имот/с идентификатор 66425.500.3817,/предмет на осъществената покупко-продажба с вторите двама ответници,заедно с притежаваните идеални части от дворното място,понастоящем с горепосочените идентификатори по КК и КР,а ищецът е едноличен собственик на сграда във втория имот/ с идентификатор 66425.500.3818/,както и на горепосочените идеални части от дворното място,описано съгласно горепосочените идентификатори по КК и КР.Съдът е посочил,че претенцията на ищеца Ц. е да бъде обявен за купувач само на идеални части-250/484 ид.ч., от този имот с идентификатор 66425.500.3817.Въззивният съд също така е отбелязъл,че е безспорна съсобствеността по нотариални актове,отразена в предходни скици-имот пл.№1109,парцел ХІІ в кв.98,а след това пл.№629,парцел ІІ в кв.15,по- късно вече два имота 3817 и 3818,парцел VІ в кв.73 по плана на [населено място],като съсобствеността не е прекратявана с делба,нито е налице отчуждително действие на дворищна регулация.С оглед настъпили изменения в кадастралните планове,съдът е възприел,че същите не влияят върху съсобствеността съгласно придобивните способи по член 77 от ЗС,тъй като ЗКИР урежда кадастралните карти и кадастралните регистри като технически категории.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че ищецът Ц. и първия ответник К.,са съсобственици не на два имота ,а на едно дворно място в един парцел/VІ/,който само е търпял кадастрални промени и съгласно ТР №45/1960г. на ОСГК на ВС,когато в един съсобствен парцел съществуват две сгради,принадлежащи на отделни собственици на мястото,разпоредбите на член 33 от ЗС не биха могли да намерят приложение,когато единия от съсобствениците продава своята сграда със съответната идеална част от мястото,както е в настоящия случай,тъй като съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите,с оглед ползването им по предназначение.
Преди всичко,съгласно възприетото в точка 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен за формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Така разрешеният правен въпрос във въззивното решение е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от посочените в изложението на касатори два правни въпроса,същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд,изложени по-горе и не са обусловили изводите на съда свързани с крайния изход по делото.Непосочването на правния въпрос,както и формулирането на неотносими към решаващите изводи на съда правни въпроси,както е в настоящия случай,само по себе си ,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата Д. П. К.,следва да се заплатят направените разноски за настоящата касационна инстанция,адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева,съгласно приложения договор за правна помощ.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11/01.03.2012г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№6/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. Ц. Г. от [населено място] да заплати на Д. П. К. сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: