О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 29.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4356/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№21249/03.07.2015г.,подадена от Д. К. Д. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат И. Н. А.,против решение №1050/29.05.2015г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,VІІІ състав,постановено по в.гр.д.№913/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №169/12.01.2015г. постановено по гр.д.№18406/2013г. по описа на Варненски районен съд,12състав-за отхвърляне на предявеният от Д. К. Д. срещу Р. Й. Г.,Ф. Г. Ж.,Т. Г. Г.,Н. В. Б. и В. Р. Б.,иск за допускане и извършване на делба на описания в решението недвижим имот,основан на твърдения за възникване на собствеността за ищеца-по силата на договор за дарение от К. Д. К.-поч.15.06.1999г.,обективиран в нот.акт №39,том І,н.д.№58/06.01.1984г.,а К. Д. К.,по силата на договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт №38,т.І,н.д.57/06.01.1984г.,на основание член 34,ал.1 ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Р. Й. Г.,Ф. Г. Ж. и Т. Г. Г.,чрез пълномощника си адвокат К. Т. С.,в писмения си отговор на жалбата считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество, считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че от нот.акт №38 от 06.01.1984г. се установява,че К. Г. З. продава на съпруга си К. Д. К. ? идеална част от собственият си недвижим имот,който от своя страна го дарява на сина си Д. К. Д.-ищеца по делото,по силата на нотариален акт №58 от 06.01.1984г.Съдът е посочил,че съгласно удостоверение за наследници,приложено по делото, К. Г. К. е починала на 24.05.2009г.,като оставила за свои законни наследници:Г. Г. Г.-поч.05.09.2011г/оставил за свои наследници-Р. Й. Г.-съпруга и Ф. Г. Ж.-дъщеря/ и Т. Г. Г.-синове на брат й Г. Г. П.-поч.25.12.1969г.Съдът е отбелязъл,че приживе К. Г. К.,се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на ? идеална част от процесния недвижим имот,на основание давностно владение №97 от 17.12.2008г.,както и че не е спорно между страните,че две години преди това на 08.09.2006г. К. Г. К. дарила на племенника си Г. Г. Г. 1/2 идеална част от собственият си недвижим имот,предмет на настоящия иск за делба,обективиран с нот.акт №47/2006г. на нотариус Д. В./лист 6 от делото/,поради което надареният е станал собственик на тази част от имота,преминала по силата на наследственото правоприемство след неговата смърт през 2011г. на неговите наследници по закон:Р. Г. и Ф. Ж..Във връзка с останалата спорна 1/2 идеална част от процесния имот,за която претендира,че е собственик ищецът Д. Д.,по силата на извършеното от неговия баща дарение,съдът е разгледал възражението на ответниците Руска Г.,Ф. Г. и Т. Г., за придобиването й, по силата на непрекъснато давностно владение и наследствено правоприемство,осъществено първоначално от К. К. от 06.01.1984г. до смъртта-23.05.2009г.,след това от двамата братя Г. и Т. Г.,до смъртта на Г. Г. на 05.09.2011г. и след това от тримата горепосочени ответници.Съдът ,след като е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства за осъществяването на това владение е приел,че по отношение на тази част от процесния имот е осъществен фактическия състав на придобиваната давност.Съдът е стигнал до извода,че това владение,осъществено спрямо процесната част от имота, е било явно,несъмнено и необезпокоявано,включително и със собственически намерения/извършено строителство от К. К. в имота,снабдяването й с констативен нотариален акт/,поради което е приел,че по направеното от ищеца оспорване на легитимиращия К. К. констативен нотариален акт от 2008г. за процесната ? идеална част от имота за придобиване на собствеността му по давностно владение, последният не е оборен,поради което ответниците Р. Г. и Ф. Г. са собственици по наследствено правопиремситво и давностно владение на по 3/8 идеални части от процесния имот,а Т. Г. Г. на 2/8 идеални части от целия поземлен имот.В резултат на това съдът е приел,че ищецът Д. К. Д. не е собственик на ? идеална част от процесния имот,предмет на иска за делба,поради което с постановеното въззивно решение го е отхвърлил.
В изложението си,наречено „приложение” към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,на основание член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като съдът се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,а именно/цитирам/:
„1.Допустимо ли е възражението за придобиване по давност да е основано на владение,което НЕ е явно,не е манифестирано пред другия съсобственик и същият не е узнал за присвоителните намерения на своята съсобственичка К. Г. К.?”
Който въпрос,според касатора е разрешен в противоречие с цитирана от него задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Така,както е формулиран,посочения в точка първа от изложението правен въпрос,както и доводите на касатора в тази връзка,същият съдържа твърдения на последния какъв според него е бил характера на осъществяваното от ответниците владение върху процесния имот,които твърдения съдът е приел за недоказани.Освен това,така поставения въпрос е по същество на спора,който се решава от съда,след преценка на установеното по делото със събраните доказателства.Ето защо,този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение и не може да обоснове допускането му до касационно обжалване.
В точка втора от изложението си,касаторът посочва/цитирам/:
„2.Правилно ли съдът присъединява „владението” на К. К. от 14.06.1999г./смъртта на съпруга й/ до 23.05.2009г./нейната смърт/ с това на нейните наследници до предявяване на исковата молба за делба?”,
По който въпрос,както и по предишния според касатора ,въззивният съд се произнесъл незаконосъобразно с обжалваното решение,както и че има въпроси по които последният не се бил произнесъл.
Касационният съд намира,че изводите на въззивния съд,в обжалваното въззивно решение по този въпрос,формулиран в точка втора от изложението, са в съответствие с приетото със задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС,както и с Тълкувателно решение 11/2012г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат поисканите с писмения отговор на жалбата разноски за настоящата касационна инстанция,на основание член 78,ал.3 ГПК,тъй като със същия липсват приложени доказателства,с данни ,че такива разноски са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1050/29.05.2015г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,VІІІ състав,постановено по в.гр.д.№913/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: