ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 662
гр. София, 28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 897/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. И. Н. от [населено място] и Д. Б. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 476 от 13.07.12г., постановено по в.гр.д. № 602/12г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение №308 от 17.02.12г. по гр.д. № 5995/llг. на Русенския районен съд е намалено завещателното разпореждане от 07.05.07г., с което Б. И. Н., починал на 18.05.2011г., е завещал на С. И. Н. собствения си недвижим имот – апартамент №3, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.А, ет.2 с площ от 65,68 кв.м. до размер на 1/2 ид.част, представляваща запазената част от наследството на Д. Б. И..
Със същото решение районният съд е признал за установено по отношение на Д. Б. И., че С. И. Н. е собственик на 1/2 ид.част от посочения апартамент и е осъдил същия да й предаде владението на тази част на основание чл.108 ЗС, като е отхвърлил иска за останалата 1/2 ид.част от имота.
С обжалваното решение на Русенския окръжен съд, първоинстанционното решение е потвърдено.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство е дъщеря на съпругата на Б. И. Н., починал на 18.05.2011г. (съпругата му е починала преди него), а ответникът е негов син. Със саморъчно завещание от 07.05.2007г. Б. Н. е завещал на С. Н. процесния апартамент, който е бил изцяло негова собственост, като по делото не е имало спор, че наследството на същия се изчерпва с този имот, поради което завещанието е общо /универсално/ по своя характер.
Във връзка с възражението на ответника, че саморъчното
завещание е било отменено, респ. че същото е унищожаемо паради измама, съдът е приел, че съгласно чл.38 ЗН това е могло да стане с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания, каквито в случая не са били съставени, както и че завещателят е изразил свободно волята си и той е бил способен да завещава (по делото са били представени два документа, изходящи от наследодателя-„завещание от 10.01.2010г.“ и „отказ от завещание с посочена дата 08.04.1910г.“, съдържащи изявление за разваляне на завещанието в полза на С. Н., тъй като последната не се грижи за него, не се интересува от здравето му и иска да продаде апартамента след смъртта му).
По отношение искането на ответника по ревандикационния иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената му част е установено, че същият е приел наследството на своя баща по опис след изтичането на тримесечния срок по чл.6l, ал.l ЗН, като съдът е приел, че това не е пречка за уважаване на претенцията. Изложени са съображения, че приемането на наследството по опис е насочено, както към защита на правата на наследниците със запазена част, доколкото е необходимо условие за упражняване на правото по чл.ЗО, ал.2 ЗН, така и към защита правата на ползващите се от завещателното разпореждане или дарение лица, тъй като ги поставя в известност за актива на наследството. Прието е също, че предвид едностранния характер на производството по приемане на наследството по опис, единствено съдът, пред когото то е висящо, може да прецени дали срокът по чл.6l ЗН е спазен и че лицата, в чиято полза е направено завещание или).. дарение, не могат в производство по чл.30, ал.2 ЗН да оспорват акта за приемане на наследства по опис по отношение на срока по чл.61 ЗН, а могат да оспорват единствено обстоятелството дали наследниците са посочили всички известни наследствени имоти с оглед изрично предвидената в чл.64 ЗН санкционна последица, каквато за приемане наследство по опис след посочения срок не е предвидена.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на С. Н. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.З ГПК по въпросите преклузивен или инструктивен е срокът по чл.61ЗН, в който следва да бъде направено изявление до съда за приемане на наследство по опис; в чия полза е предвиден този срок и неспазването му може ли да бъде противопоставено от лицата, в чиято полза е предвиден и в какво производство.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението на Д. И. се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. какво следва да се разбира под термина ново завещание – може ли да се наименова един документ завещание, ако в него не е записано име на лице, на което се завещава или следва да се цени като непълно завещание; 2. ако новото завещание не произвежда действие по каквато и да било причина, но съдържа отменителна клауза по отношение на предходно завещание, остава ли отменено старото завещание; 3. унищожаемо ли е завещанието само ако уговорките за гледане и издръжка са записани в самото него или тези уговорки могат бъдат доказани с всякакви доказателствени средства и 4. необсъждането на всички доказателства по делото и неизлагането на мотиви по тях представлява ли нарушение на процесуалните права.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не са
налице релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, респ. от ксационната жалба.
В случая, с оглед приетото от решаващия съд, че наследодателят Б. Н. не е притежавал към момента на смъртта си друго имущество, освен процесния апартамент, респ. че оставеното в полза касатора С. Н. саморъчно завещание е универсално по своя характер и е придало на същата качеството на наследник, поставените от нея правни въпроси не обуславят изхода на спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като според задължителната практика на ВКС при тази хипотеза разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН не намира приложение и приемане на наследството по опис не е необходимо (в този смисъл са Р. № 82 от 16.03.11г. по гр.д. .N2 826/09г., II г.о., Р . № 56 от 22.02.12г. по
гр.д. № 701/11г. на II г.о., Р . № 187 от 20.04.11г. по гр.д. № 1780/09г. I г.о
и др.).
По поставените от касатора Д. И. правни въпроси във въззивното решение липсва произнасяне и те също не обуславят изхода на спора, тъй като решаващият съд е приел, че представените по делото два документа изобщо не съдържат разпореждане с някакво негово имущество в полза на определено лице за след смъртта му, нито е установено завещанието в полза на ищцата да е било съставено с оглед наличие на уговорки за гледане и даване на издръжка на завещателя (в производството по делото жалбоподателят е направил възражение, че завещанието е унищожаемо на основание чл.43, ал.1, б.“б“ ЗН поради насилие и въвеждане в заблуждение). Не налице и необсъждане на относими към предмета на спора доказателства, още повече, че касаторът не сочи кои доказателства не са обсъдени и какви факти са установени с тях.
Въпреки, че общата предпоставка за допускане на касационно обжалване не е налице, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая касаторът се позовава единствено на противоречие на въззивното решение с Р № 172 по гр.д. № 7739/57г. на ВС, IV г.о., каквото не е налице, тъй като с това решение е разгледана съвсем различна от настоящата хипотеза – съставеното завещание е
било отменено с последващо такова, а впоследствие завещателят е отменил и второто завещание, като е прието, че в този случай първото завещание не поражда правно действие (представеното определение № 619 по гр.д. № 429/1Ог. на ВКС, III г.о. за недопускане на касационно обжалване е извън приложното поле на чл.280, ал.l, т.l и т.2 ГПК).
Във връзка с третото релевирано от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.l, т.З ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
С оглед изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 476 от 13.07.12г., постановено по в.гр.д. № 602/12г. на Русенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: