О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 29.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.04.2012 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2731/2013 година
Производството е по член 274,ал.2,предл.второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№1314/08.02.2013г.,подадена от К. И. А. от [населено място] против определение №366/10.10.2012г. на Върховен касационен съд,ІV гр.отд.,постановено по гр.д.№636/2012г. по описа на същия съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд,състав на ІV гр.отд, е оставил без разглеждане молбата на К. И. А. от [населено място] за отмяна на решението на СГС,гражданско отделение,ІV-Г състав,№2404/28.04.2011 по гр.д.№2800/2011г. по описа на съда.Изложени са доводи,че в настоящото извънредно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения,само при наличие на лимитативно изброените в член 303,ал.1 ГПК основания, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязлото в закона сила решение,като съдът е стигнал до извода,че изложеното в молбата за отмяна не покрива нито една от тези хипотези,което обуславя недопустимост на отмяната.
Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,че касационният съд е следвало да разгледа подадената молба за отмяна,на соченото от молителя основание член 303,ал.1,т.3 от ГПК,тъй като в разрез с константната съдебна практика на ВКС/вероятно се има предвид Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС/ с решението,предмет на подадената молба за отмяна,въззивният съд осъдил молителя-ответник по иска за незаплатени суми ,дължими на „Т.”София,над дължимото за плащане в тригодишния давностен срок.
Тези оплаквания,изложени в частната жалба са неоснователни и не кореспондират на хипотезата,предвиденеа в член 303,ал.1,т.3 ГПК,на която молителят,настоящ жалбоподател, се е позовал в молбата си за отмяна на влязлото в законна сила решение.Според тази разпоредба на закона заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато това решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение,което впоследствие е било отменено.Това основание се отнася до случая,когато решението е обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт,като отмяната на тези актове,и то с обратна сила събаря основата,на която е изградено решението.Очевидно не е налице тази хипотеза,предвидена в член 303,ал.1,т.3 ГПК,тъй като и от съдържанието на частната жалба е видно,че жалбоподателят прави по същество касационни оплаквания срещу въззивното решение,като в подкрепа се позовава на задължителна практика на ВКС,което е неотносимо към производството по отмяна на влязло в сила решение и към сочената от него хипотеза за отмяна.
Ето защо, правилно и законосъобразно,касационният съд с определението си,предмет на настоящата частна жалба е приел,че молбата за отмяна е недопустима и я е оставил без разглеждане.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №366/10.10.2012г. на Върховен касационен съд,ІV гр.отделение,постановено по гр.д.№636/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: