О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София 11.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 426/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., чрез пълномощника му адв.Б., срещу въззивно решение от 10.01.2012г. по гр.д. № 2750/2011г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Не се сочи конкретен правен въпрос. Развиват се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че производството за делба се е развило без да е индивидуализиран делбеният имот, въпреки възраженията на ответника.Незаконосъобразни са изводите на съда и противоречат на ТР№60/1987г. Съдебното решение страда от липса на мотиви.
Ответникът по касация С. П. Г. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №2392/2011г. по гр.д.№5272/2009г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е постановено връщане в наследството на П. С. Г. имотът, предмет на дарение, извършено с нотариален акт №21/2004г. – ПИ № 010011- нива с площ 18.630 дка, м.Изворите, землището на [населено място], и в частта, с която С. Г. е осъден да заплати на Г. Г. на основание чл.36,ал.1 ЗН 232 728,47 лева – стойност на разполагаемата част от наследството на П. Г.. В останалата част, с която е възстановена запазената част от 156935/546600 ид.ч. на С. Г. от наследството на П. Г., поч.2007г., като е намалено дарението, извършено с нотариален акт № 21/2004г. на нива от 18.630 дка със 156 935,76/546600 ид.ч., първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че производството е по иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, предявен от С. Г. срещу Г. Г. – наследници по закон на П. Г., поч.2007г., техен баща. С нотариален акт №21/2004г. наследодателят е дарил на С. Г. възстановената по реда на ЗСПЗЗ нива от 18.630 дка.По реда на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд по отношение на фактическата обстановка по делото и правата на страните, формирането на наследствената маса и включените в нея имоти. Приел е за неоснователни оплакванията за непълнота при определяне обема на наследствената маса поради неизпълнена доказателствена тежест на страната по реда на чл.154,ал.1 ГПК. По отношение на първоинстанционното решение в частта по чл.36,ал.2 ЗН е приел, че е недопустимо, поради липса на заявено искане за връщане на процесния имот в наследството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението., Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Изложени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения и то по отношение на иск за делба, по какъвто въззивният съд не се е произнасял.Нещо повече, видно от определение от 12.11.2009г., производството по делото е разделено като по настоящото е разгледан искът с правно основание чл.30 ЗН. При това положение въпросът за липса на индивидуализация на делбения имот е изцяло неотносим. В останалата си част изложението съдържа само касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Т. необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.01.2012г. по гр.д. № 2750/2011г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: