О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София , 30.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 330/2012 г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. С.,гр.В Т. и Х. Н. К.,с.Горна Митрополия, срещу разпореждане №891/17.05.2012г. по гр.д.№1080/2011г. на Плевенския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба против решение №169/23.04.2012г., постановено по същото дело. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на атакуваното определение.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.280,ал.2 ГПК.Цената на всеки предявен иск е под 5000 лева, видно от приложените данъчни оценки.
Съгласно чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба. В разглеждания случай въззивното решение, което е обжалвано от К. Н. С. и Х. Н. К., има за предмет обективно и субективно съединени искове за собственост, предявени срещу различни ответници от ищците, както следва : от К. С. за ? ид.ч. от УПИ ХІV-81, заедно с построените в имота жилищна сграда и стопански сгради и от Х. Н. К. за ? ид.ч. от УПИ ХІV-81, заедно с построените в него жилищна и стопански сгради и за ? ид.ч. от УПИ ХІІІ. Видно от приложенията към исковата молба данъчната оценка на първия имот – УПИ ХІV-81 е 13746,50 лева, а на втория имот УПИ ХІІІ е 5964,10 лева. Касационната жалба е подадена на 08.05.2012г. Налице е хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК /изм.ДВ,бр.100/2010г./, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.В случая тя е определена съобразно разпоредбата на чл.68 и чл.69,ал.1,т.2 ГПК. Всеки от предявените обективно и субективно съединени искове с предмет по ? ид.ч. от посочените недвижими имоти и е с цена под 5000 лева. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че цената на иска следва да се формира от сбора на данъчните оценки, тъй като се касае за отделни искове за собственост, предявени в субективно и обективно съединение, поради което всеки от тях е с отделна цена. По делото няма други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК. Ето защо правилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1,т.3 ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №891/17.05.2012г. по гр.д.№1080/2011г. на Плевенския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: